С близо 10 пъти беше увеличена площта на защитена местност „Дупката“ край Ивайловград, съобщават от природозащитната организация WWF. Така тя нарасна от 65 декара на близо 608 декара. Освен площта, заповедта разшири и предмета на опазване на „Дупката“, като добави още един вид орхидея и естествено находище на калабрийския бор (Pinus brutia). Така под защита вече са изброени изрично общо 14 вида защитени и редки диворастящи орхидеи.

„Дупката“ е дом на редица редки и защитени видове растения, сред които двурогата пчелица (Ophrys scolopax), паяковидната пчелица (Ophrys mammosa), дремниковия главопрашник (Cephalanthera epipactoides) и най-голямото известно у нас находище на калабрийския бор (Pinus brutia). Новата заповед на министъра на околната среда и водите забранява редица дейности в „Дупката“, които могат да навредят на защитените видове, като изграждането на нови пътища, разкриването на кариери, внасянето на неместни растителни и животински видове, брането и увреждането на защитените орхидеи и др.

Двурога пчелица

Tази великолепна орхидея носи това име заради приликата си с пчела  Цветовете на всички орхидеи от рода „пчелица“ (а те са над 100) приличат на женските екземпляри на различни видове пчели и оси. Това е тяхната еволюционна стратегия за привличане на мъжките опрашители. Най-интересното е, че приликата не е само външна – цветовете отделят и характерните за имитирания вид полови феромони, които помагат на мъжките чрез обонянието си да намерят партньор.  Двурогата пчелица цъфти от април до юни, а височината ѝ е от 15 до 50 см.

Паяковидна пчелица

Въпреки името си, цветът на паяковидната пчелица не имитира паяк опрашител, а пчелите от рода Andrena. Паяковидната пчелица е защитен вид, който се среща по пасища и сред храсталаци в по-топлите райони на страната и е сред най-ранно цъфтящите видове –  още през април (май). На височина достига 60 см.

Пурпурен салеп в защитена местност "Дупката" край Ивайловград Снимка: WWF България

Пурпурен салеп

Пурпурният салеп се среща в цялата страна в разредени гори, горски поляни, малко използвани пасища. Красотата и лечебните му свойства са причина хората да го събират за букети. Така той става все по-рядък. Цъфти от април до юни и достига 80 см височина.

Калабрийски бор

Toва вечнозелено дърво от семейство борови е защитено от Закона за биологичното разнообразие. В „Дупката“ се намира най-голямото му известно находище у нас. Разпространен е основно в Източното Средиземноморие (Калабрия, Североизточна Гърция, Крит, Турция и България). Вероятно името му идва от историческия регион Брутия, днешна Калабрия в Южна Италия.

Калабрийски бор в защитена местност "Дупката" край Ивайловград Снимка: WWF България

За богатствата на Източните Родопи в Ивайловградско разказва Фондация "По-диви Родопи":