През последното десетилетие близо 38 процента от гнездящите видове у нас имат стабилни популации, а 22% бележат нарастване - това показват данните от националното проучване на 314 вида птици на Българското дружество за защита на птиците и Националния природонаучен музей към БАН в партньорство с Министерството на околната среда и водите и Изпълнителната агенция по околна среда.

Намаляване на популациите е отчетено при 16.3 на сто от видовете (41 вида). Най-значителен ръст показват черният лешояд (Aegypius monachus), който е обект на реинтродукция, малкият орел (Hieraaetus pennatus), морският орел (Haliaeetus albicilla), белоглавият лешояд (Gyps fulvus), гълъбът-хралупар (Columba oenas) и немият лебед (Cygnus olor).

Морски орел Снимка: БДЗП

В същото време тревожна краткосрочна тенденция на намаляване с над 50% се отчита при сивото каменарче (Oenanthe oenanthe), скалолазката (Tichodroma muraria), свраката (Pica pica), пъдпъдъка (Coturnix coturnix), водния кос (Cinclus cinclus), черноглавата овесарка (Emberiza melanocephala), сивата овесарка (Emberiza calandra) и др.

В дългосрочен план, в периода 1980–2024 г., се наблюдава намаляване на популациите при 25.5% от видовете (64 вида). Нарастване е регистрирано при 25.9% от видовете (65 вида), а при 27.9% (70 вида) гнездовите популации са стабилни. Популациите на царския, малкия и морския орел, черния и белоглавия лешояд, немия лебед, червения ангъч, белочелата сврачка и др. показват дългосрочно увеличаване в страната. Най-сериозно намаление е регистрирано при глухара, египетския лешояд, ловния сокол, вечерната ветрушка, ливадния дърдавец и тракийския кеклик.

При мигриращите видове птици разлики в размера на популациите спрямо предходното докладване са регистрирани при 80 от видовете, като такива са отчетени и при 68 от зимуващите видове.