Основните причини за възникването на горски пожари в България са свързани с човешка дейност. Статистиката сочи, че 96% от пожарите са резултат от човешка намеса – преднамерена или поради небрежност - това отчита анализ на WWF България.

Открояват се причини като: палене на стърнища и растителни остатъци, изхвърляне на фасове, небрежно боравене с открит огън, наличие на технически неизправности и умишлен палеж. Само в 2-4% от случаите причината за възникване на пожар е естествена (най-често следствие от мълния).

С голяма вероятност може да се твърди, че над 80% от всички горски пожари възникват извън горските територии и впоследствие се прехвърлят в тях. За голяма част от пожарите в равнинните и хълмисти части на България е известно, че са стартирали от земеделски площи или пасища при изгарянето на стърнища, сухи треви или други растителни остатъци, след което са се разпространили в съседни горски територии.

Щетите от горските пожари са значителни както в екологичен, така и в икономически аспект. Преките щети върху горските територии и инфраструктура, причинени от горски пожари в периода 2010–2024 г., се оценяват на близо 14,5 милиона евро. Тази сума не включва разходите, отделени за възстановяване на изгорелите площи, нито разходите на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, областните администрации, общините и доброволците за гасене на пожарите. На практика загубите, причинени от горски пожари, са значително по-големи от преките щети, изчислени от ИАГ.

Косвените щети, свързани със загуба на екосистемни услуги, биоразнообразие и туризъм, са трудно измерими, но според експертни оценки надвишават 100 млн. лв. годишно. В допълнение има загуби на реколти, загинали са множество диви и селскостопански животни, в някои случаи има нанесени вреди върху частна собственост и сгради и най-важното – застрашени са човешки животи. С настъпващи климатични промени пожарите ще стават все по-мащабни и опустошителни.

През последните 15 години (2010–2024 г.) в България са регистрирани над 7 000 горски пожара, обхванали над 110 000 ха (над 1.1 милиона дка) територия. Само през 2024 г. са регистрирани близо 600 пожара, като особено засегнати са районите на Родопите, Странджа, Пирин и Сакар. Пожарите стават все по-интензивни, трудно контролируеми и все по-често навлизат в защитени територии. Традиционно пожароопасният сезон има два пика – пролетен и летен.

Напоследък обаче се наблюдава отклонение от нормата. Ставаме свидетели на голям брой пожари също в края на есента (ноември) и в зимните месеци (декември, януари, февруари). Това потвърждава наличието на постоянен риск от възникване на горски пожари. Тази тенденция вероятно ще продължи и в бъдеще, като се имат предвид прогнозите за климатичните промени и въздействието им върху горските пожари.

Още любопитни детайли от анализа са публикувани в сайта на WWF България.