През март 1879 г. Учредителното събрание в Търново обявява София за столица на Княжество България. От спомените на Иван Вазов научаваме как е изглеждал градът тогава: „Цялата половина на София от конака на изток не съществуваше – това бяха празни места, бунища, бостани, стари къщурки, обкръжени с локви.“
Според описанието на друг съвременник на епохата: „От източната страна, по Цариградското шосе, чак до Перловската река – турски гробища. Зад тях мера. На западната страна пак гробища – християнските. До тях – еврейските. Край реките Перловска и Владайска – бостани.“
Пьотър Алабин – първият губернатор на новоосвободена София, издава заповед за изработване на план на града. За главен архитект е избран чехът Антонин Колар, чиято първа задача е да разчисти града. Съборени са много къщи, калните и непроходими улици са поправени. Така започва благоустрояването на столицата София.
На 16.01.1880 г. Градският съвет утвърждава и приема плана на А. Колар за модернизиране на града. През следващата година в общинския бюджет са предвидени 33 000 фрнка за „нов план на града, по който да се води новото направление на улиците“.
Обсъждат се различни мнения – например вместо София да се планира „по американски“, да се запази старият град и към него да се проектира нова част или пък да се основе нов град извън стария.
Проектопланът е подготвен и изпратен за утвърждаване на княз Александър Батенберг. На следващата година в общинския бюджет са предвидени 47 700 лв. за технически персонал, а заплатата на главния инженер е определена на 18 000 лв., което показва важността и значимостта на работата му. За сравнение, заплатата на кмета на София (по това време Иван Хаджиенев) е 9600 лв.
Освен първия градоустройствен план, Антонин Колар проектира редица забележителни обекти в София. Сред първите му работи са: паметникът на Васил Левски, Градската градина, Гранд хотел „България", сградата на Министерството на войната, Софийската гара, Военното училище и др.
За няколко десетилетия градът се разхубавява и предизвика възхищението на пътешествениците. В началото на 20-те години на миналия век английският писател Р. Уилсън, пропътувал Европа, Африка и Близкия Изток, пише за нашата столица: „Преди войните за София се говореше като за град, където се cрещат изток и запад. Сега обаче този град се е така изменил, че Ангора, ако смята да се модернизира, трябва да взима пример от него, а Цариград е изостанал много назад. С други думи, аз считам София като град, в който западът казва сбогом на изтока.“.
Източник: vesti.bg
