Реки, езера, стари канали и утайници. Обрасли в буйна растителност, водоемите целогодишно са изпълнени с живот. Дом са на стотици видове от птичето царство, за които повечето от нас дори не подозират, че са там. В зимните месеци този природен оазис е жизненоважен за оцеляването на зимуващите у нас прелетни птици.

Призори в мъглата около язовир “Цанко Церковски”, западно от Карнобат. С един от екипите на Българското дружество за защита на птиците чакаме сутрешният сумрак да отстъпи и птиците да се раздвижат. Първи тишината нарушават клопачите. Излизат и няколко пеликана. Опитното око на Владимир Младенов забелязва и червен ангъч.

Среднозимно преброяване на водолюбивите птици Среднозимно преброяване на водолюбивите птици Снимка: NOVA

Владимир Младенов от БДЗП разказва: "Този язовир е един от най-богатите на птици в района. Винаги имаме богато разнообразие от видове, когато идваме тук. Прави впечатление, че много често има пеликани. Интересен вид за нас са големите черноглави чайки, които са сред най-едрите чайки в Европа. Също ги видяхме в добра численост."

Въздушната ни камера открива едно от най-оживените кътчета на язовира – малък полуостров, превзет от голяма група корморани. Липсват обаче хилядите големи белочели гъски, отбелязва Владимир Младенов, който отдавна следи видовото разнообразие в района. "Помня, че тук съм броил над 30 хиляди големи белочели гъски през 2010 година. Не сме ги виждали от доста години, или ако сме ги виждали, са били единични бройки" - допълва Владимир Младенов.

Среднозимно преброяване на водолюбивите птици Среднозимно преброяване на водолюбивите птици Снимка: NOVA

За природозащитниците този факт е пряко следствие от безспорното затопляне на климата. Заради меките зими, слизайки от Северна Европа, птиците намират храна по водоемите в Румъния и Унгария. Не им се налага да мигрират чак до нашите географски ширини. И ако преди години у нас са зимували около половин милион от тях, днес те са едва няколко десетки хиляди. Причината - климстичните промени.

Пред нас вече са водоемите около Бургас. Уникална за страната и Европа комбинация от коренно различни условия за живот. Атанасовското езеро е свръхсолено, Бургаското съчетава сладка и солена вода, язовир “Мандра” пък е преобладаващо сладководен. Мозайката допълва Черно море със своята солена вода - това разказва д-р Петър Янков от БДЗП и допълва: "Четири типа вода в една четирилистна детелина. Четири типа екосистеми. Затова Бургас е мястото с 340 вида птици в този малък район, при положение, че в Европа има 1200. А защитената местност “Пода”, която БДЗП управлява, тя има само 1 квадратен километър площ. И там сме наблюдавали 319 вида птици – една четвърт от всички в Европа на 1 квадратен километър."

Среднозимно преброяване на водолюбивите птици Среднозимно преброяване на водолюбивите птици Снимка: NOVA

Като изключим орнитолозите и хората с отношение към природата, малцина могат да осъзнаят какво безценно богатство е това. Дори кратка разходка по дигите на старите утайници на петролната рафинерия между “Мандра” и Черноморския бряг разкрива този удивителен птичи свят. Плуват какви ли не патици. Сред тръстиката надничат големи бели чапли. Бавно по водното огледало се плъзгат пеликани. От време на време прелитат грабливи птици. И това е само видимата част от безкрайното разнообразие наоколо.

Среднозимното преброяване на зимуващите водолюбиви птици се провежда у нас за 50-ти, а в света за 60-ти път. Над 40 екипа на БДЗП, експерти от екоинпекциите, от неправителствени организации и доброволци обикалят предварително набелязани над 250 влажни зони в цялата страна. "Целта на преброяването не е да ги преброим до една. Нас ни интересува общата численост –дали върви нагоре или надолу. Тенденциите и кривата на числеността. Това е важното – да разберем колко са, да разберем в кои места във влажните зони те прекарват зимата. Да разберем какви заплахи ние хората създаваме в тези влажни зони" - обяснява Петър Янков.

Среднозимно преброяване на водолюбивите птици Среднозимно преброяване на водолюбивите птици Снимка: NOVA

Статистиката и наблюденията помагат в опазването на редките видове. Един от актуалните примери е застрашената в световен мащаб тръноопашата потапница. Петър Янков допълва: "Специално тръноопашатата потапница – в цяла Европа това е мястото, където зимуват най-много. Около 5 хиляди ги преброихме. И представете си, това единствено за тях място в Европа, пристига един човек, който иска да си налови риба, въпреки, че е незаконно и… това място престава да съществува! Няма го вече!"

Отново се реем високо над обраслите с тръстика и папур влажни зони край Бургас. Наслаждаваме се на магически спектакъл, чийто сценарий е написан от природата далече преди появата на нашия шумен индустриален свят. Този птичи рай се крепи, благодарение на деликатен баланс – тънка нишка, която хората постоянно заплашват да скъсат.