Българските учени с идеи как да се намали рискът от природни бедствия

В научната програма "Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия" участват учени от девет научни организации и висши училища в България

Снимка: pixabay Снимка: pixabay

Компютърни симулации за климата на територията на Балканския полуостров и района на Черноморския басейн са разработили учени по Национална научна програма "Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия", съобщава на сайта си Българската академия на науките.

Генерирани са бази данни за регионалния климат за периода 1975 – 2005 г. (настоящ климат), 2020 – 2050 г. (близко бъдеще) и 2070 – 2100 г. (далечно бъдеще). Симулациите на бъдещия климат са направени за трите всеобщо възприети сценария за глобални промени на климата: оптимистичен, стабилизиращ и песимистичен. Пресметнати са климатичните индекси, които оценяват влиянието на даден минал/настоящ и/или бъдещ климат върху околната среда, човешкото здраве, екосистемите и различни аспекти на стопанската дейност.

В рамките на проекта са подготвени моделни оценки на водния отток на реките Места и Струма и на водния баланс на водосборите им на българска територия. Направена е оценка на формирането на подземните водни ресурси и са изяснени хидрогеоложките условия за формиране на подземни води в различни по тип колектори. Получените резултати дават възможност за решаване на редица приложни задачи за оценка и управление на водните ресурси.

Изследвани са формите, способите и източниците на замърсяване на подземните води, причинени от депа за битови отпадъци, настоящи и бивши минни разработки за добив на полезни изкопаеми.

Обновена е климатичната карта на скоростта на повърхностните течения в близост до българския бряг, изработени са и сезонни карти на теченията. Установена е денонощната динамика на концентрацията на биогенни елементи и кислород в морската вода. Резултатите са изключително важни за изследването на метаболитните процеси на авто- и хетеротрофните морски организми в естествени условия.

Учените са провели мащабни многогодишни компютърни симулации, изчислени са индексите за качеството на въздуха в София. За всеки индекс е пресметнат доминиращият замърсител, водещ до формирането му. Създаден е нов, усъвършенстван емпиричен модел на биологически активната UV радиация.

Получени са геохимични данни за съдържанието на микроелементи, повишени съдържания на живак и органично вещество, които маркират проявата на глобално събитие, предизвикало рязко затопляне на климата на Земята преди около 183 млн. години. С два независими метода е доказано кампан-мастрихтското събитие (73 – 71 млн. г.), маркиращо първото значително глобално захлаждане на Земята в края на кредата.

Посредством безпилотни летателни системи и наземни измервания е подготвена интегрирана методика за създаване на цифрови модели на терена относно заплахата и риска от наводнения. Разработват се подходи, методи и модели за ефективно използване, опазване и стимулиране на регулиращите екосистемни услуги за ограничаване на опасността и смекчаване на последствията от неблагоприятни атмосферни и хидросферни явления.

Оценена е сеизмичната опасност за територията на страната с големи периоди на повторяемост. Оценени са периодите на повторяемост на силните земетресения (с магнитуд над 6.0). Подробно са картирани инженерно-геоложките условия в редица градове и са разработени детерминистични и вероятностни сеизмични сценарии за оценки на повреди и разрушения на сградите, жертви и икономически загуби вследствие на катастрофално земетресение.

Разработени са специфични природозащитни цели на 13 зони от националната мрежа "Натура 2000". Формулирани са основни цели за поддържане или възстановяване на благоприятното състояние на опазване на целевите обекти в посочените зони.

В научната програма "Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия" участват учени от девет научни организации и висши училища в България.