Днес името „Чамкория” звучи някак екзотично и за мнозина непознато, но в края на 19 век това е било любимо място за отдих на най-заможните българи. След като Цар Фердинанд открива магията в гъстите борови гори, по северните склонове на Рила се появяват и първите вили, където елитът на държавата се е радвал на чистия планински въздух.

За старото летовище напомнят архивни снимки и планове, запазени в Историческия музей в Самоков, както и малкото останали сгради от този период. Една от тях грее сред високите борове с особена архитектура – единствената в България дървена църква – „Преображение Господне”.

„И до ден днешен храмът е духовен оазис за всеки човек, който търси Бога, който търси изцеление”, разказва протойерей Любомир Мишков пред камерата на NOVA и микрофона на Николай Василковски.

За този истински оазис на вярата, сгушен в сърцето на днешен Боровец, се носят легенди. Много хора идват и търсят чудотворен лек за своите болки. Вярата помага. Облекчение за белодробни болести обаче носи най-вече въздухът в района. Неслучайно тази част на Рила планина е била избрана за първия курорт в България преди повече от 130 години.

Любомир Николов от Историческия музей в Самоков припомня част от историята на „Чамкория” назад в годините.

„Това е бил един грандиозен проект да се построи огромен курортен хотел, да се развие инфраструктурата, да се направи нова фурна, езеро, фонтан. Заимствано е от курорти като Партенкирхен и Семеринг. Ходили са делегации да черпят опит. Все пак собствениците на вили в „Чамкория” са били най-заможните хора в държавата”, обясни той.

Именно собствениците на вили решават сред този планински рай да се издигне величествен храм и събират пари за него. Архитектът Никола Лазаров прави проекта на храма, както и на други елементи от „Чамкория” напълно безплатно, разказва Николов.

Вероятно заради световната криза през 30-те години на XX век се реализира само част от проекта „Чамкория”. Издигната е църквата, благодарение на самоковския предприемач Петър Пиперков. На 23 септември 1934 година самият екзарх Стефан освещава уникалния храм.

„Иконите в иконостаса са на един самоковски художник – Павел Францалийски, който също е бил сред притежателите на вили. Неговата е била съвсем близо до църквата. Първият етаж е бил отворен, под формата на галерия”, уточнява Николов.

Дървената църква постоянно привлича туристи. Тук идват и хора, по някакъв начин свързали важни моменти от живота си с храма. Един от тях е Жечко Балабанов.

„С покойната ми съпруга често го посещавахме. През всичките тези години искахме да направим нещо за църквата. Моята съпруга си отиде и аз в нейна чест, и благодарение на Ротари клуб, направихме една инициатива, продавайки на Коледния базар в София артикули, създадени от деца в социални домове, на които сме помагали. Тоест, завъртяхме едно благотворително колело”, каза Балабанов.

Със средствата църквата „Преображение Господне” в Боровец ще бъде снабдена с климатична инсталация, а пространството около нея с художествено осветление.

Оазисът на вярата в Боровец пази много истории. Някои като Жечко са оставили частица от спомена за любим човек. Други са потърсили надежда за лечение. Ако през зимата се спускате по снежните писти на курорта, отделете време и открийте църквата, която прави чудеса. Не само на Коледа.