Сред живописната природа на Родопите цъфна едно от най-редките ботанически съкровища на България – Родопският крем, съобщават от Южноцентралното държавно предприятие в Смолян. Със своята грациозна осанка и златисти цветове, това растение е не само красиво, но и едно от живите богатства на Родопите, което е изключително ценно за биоразнообразието на страната.

Родопският крем е един от най-впечатляващите и изключително редки видове. Видът е описан за първи път през 1951 година от ботаника Димитър Делипавлов, в района на смолянското село Сивино. В териториалния обхват на ЮЦДП-Смолян родопският крем се среща в защитената местност "Ливадите" край село Сивино, Куцинско блато край с. Проглед, местността „Герзовица“ (резерват Сосковчето) до Смолян, край смолянските села Стойките и Кремене, в района на местността “Кечикая“ (Кози камък) до Рудозем, връх Циганско градище, село Джурково, община Лъки, връх Вейката, община Кирково.

Родопски крем Снимка: ЮЦДП Смолян

От 1984 г. е включен в Червената книга като критично застрашен вид. Към настоящия момент видът е защитен от Закона за биологичното разнообразие и включен в Червена книга на Република България с категория "застрашен".

Разпространението на вида е ограничено и затова се води родопски ендемит. Установен е само в българската и гръцката част на Родопите. Представлява многогодишно тревисто луковично растение, предпочитащо тревисти места, из умерено влажни планински ливади, скалисти склонове и каменисти поляни, в буковия и иглолистния пояс от 1100 до 1700м.н.в. Луковицата на растението е едра, яйцевидна, с белезникави месести люспи, светложълта на цвят и дълга от 3,5 до 4,5 cm. Цъфти през юни и юли, а дължината на наземната част е 80-120 cm високо, почти до върха гъсто облистено. Листата са последователни, продълговато-до линейно-ланцетни, отдолу по жилките и по ръба ресничести.