На 1 януари празнуваме Васильовден или Сурваки. Днес източните християни почитат паметта на Св. Василий Велики, един от великите философи и писатели на раннохристиянската църква.

Българската православна църква отбелязва 1 януари с празнична литургия. Празнуват хората, които носят имената Васил, Василка и техните производни.

Сурваки е един от зимните празници, които попадат в периода на т. нар. Мръсни дни, което предопределя част от обредните практики, изпълнявани на него, сближавайки го с Бъдни вечер и Коледа. Същевременно основният дял от практиките и обичаите, характерни за този празник, са в пряка връзка със схващането му като начало на новата календарна година.

Основният обичай, който се изпълнява на Сурваки е т. нар. „сурвакане“. Изпълняван е навсякъде из българските етнически територии, както и сред живеещите извън тях българи. 

Обичаят се състои в обредното обхождане на определена територия  от група сурвакари – малки момчета на възраст 4 – 12 години или ергени. Те влизат по къщите и сурвакат членовете на семейството (както и добитъка) като ги потупват по гърба със сурвачки, пожелавайки здраве и плодородие, за което са дарявани от домакините обикновено с хранителни продукти.