Слънцестоене се наричат два момента в годината, при които наблюдаемите точки на изгрев и залез престават да се движат върху линията на хоризонта.
Съответстващите им дни от годината са с най-голяма продължителност при лятното слънцестоене и с най-малка – при зимното слънцестоене.
Със зимното слънцестоене настъпва астрономическата зима, а денят започва да нараства. Зимата завършва с пролетното равноденствие, което е около 21 март в Северното полукълбо и около 23 септември – в Южното полукълбо.
Много от културите по света и почти всички езически религии почитат слънцестоенията и равноденствията като моменти с особено значение. Тогава се устройват фестивали и се извършват важни обреди, свързани най-вече със земеделието и плодородието.
Вижте по темата и:
