Пролетта е тук със своите ярко зелени поляни, пръснати между старопланинските възвишения в околностите на язовир “Георги Трайков” (Цонево). С цветната пелена от лютичета в горите над село Билка. И с онази свежест, която плахо събужда живота в природата.

Трите каи Трите каи Снимка: VASILKOVSKI.COM

На източния бряг на река Луда Камчия, от село Билка се изкачваме по склоновете на Коджа кая. Отдолу върхът е скрит от по-близките хълмове, но следваме маркираната пътека, която бързо се шмугва сред оголените все още в ранните пролетни дни дървета.

3-километровият маршрут не е нито особено стръмен, нито тежък. Непосредствено над селото се движи в рехава гора, излизайки от време на време по обсипаните с цветя ливади. Едва по-нагоре пред нас се очертава силуетът на Коджа кая. Билото е голо и често брулено от ветрове. Каменистата пътека ни води до металната кула, на която с географска точност е описано какво точно виждаме в далечината.

Коджа кая Коджа кая Снимка: VASILKOVSKI.COM

Коджа кая е само един от върховете в поредицата трите каи. Височината му са скромните 597 метра, но от селото се преодолява около 400 метра денивелация. Панорамно място с поглед към по-полегатите източни дялове на Стара планина. Коджа кая е най-високият от трите върха от поредицата Трите каи. Орта кая (Средната скала) – е най-предизвикателният за изкачване, заради скалния си облик.

Трите каи се обикалят по 12-километров маршрут, започващ и свършващ в село Билка. И докато за най-високия от трите върха е необходим около час спокойно ходене, то цялата пътека изисква доста повече време.

От Коджа кая поглеждаме на Североизток и в далечината забелязваме чудат скален масив, надвиснал над необичайно пълноводната река Луда Камчия. Рядко впечатляваща гледка след обилните валежи в края на зимата и началото на пролетта. За да разгледаме отблизо скалите обаче, трябва да продължим още 8 километра по пътя към село Аспарухово.

Чудните скали и Трите каи Чудните скали и Трите каи Снимка: VASILKOVSKI.COM

Сравняват ги с великани и каменни рицари. Отдалече приличат на непристъпни кули на приказен замък. Всъщност скалните конуси и пирамиди са продукт милиони години ерозия. Благодарение на изкусната ръка на невидимия художник са се оформили остри варовикови колоси, някои от тях високи до 40-50 метра.

Днес шосето и железопътното трасе през Айтоския проход са изнесени по серия внушителни мостове над язовир “Цонево”, а Чудните скали остават встрани. Макар и в лошо състояние, старият път е запазен, за да могат любопитните да се разходят под трите тунела на този забележителен скален феномен.