Има едно райско кътче в Родопите, където природата е изрисувала магнетична поредица водопади. От такива, които едвам се забелязват, до внушителни каскади, в които водата гърми със страшен тътен. Грохотът е особено въздействащ през есента и пролетта, когато валежите са по-напоителни.

Там реши да ни разходи Николай Василковски.

Каньонът на водопадите е съвсем близо до Смолян и е лесно откриваем по GPS картите. На място ориентир е изграденият посетителски център, от където започва пътеката в сърцето на планината.

Оттам нагоре тръгваме по добре маркиран маршрут по поречието на река Еленска. Когато водопадите са пълноводни, има вероятност пътеката в някои участъци да е кална. Затова планинските обувки са задължителни.

Заради постоянния туристопоток, шансът в резерват „Сосковчето“ да срещнем мечка е малък, но все пак съществува. Затова предупреждават специални табели по пътеката. Поставени са и знаци там, където пътят е хлъзгав. Пътеката става все по-стръмна, което налага да се движим бавно и внимателно.

Ето и първият от големите водопади – „Каскадите“. Течението около този бушуващ великан, повлякъл в бездната гигантски дънери, е толкова силно, че човек остава безмълвен пред дивата мощ на водата.

Нагоре сред вековните букови и смърчови гори потъваме в още по-прикачен пейзаж. Покрай тясната пътека се издигат високи дървета, чиито корони се спускат плътно над канарите и препускащите по тях кристални планински води.

В един момент отново усещаме мощен порив на влажен вятър, носещ смразяваща прохлада, но и свежест, която само планината може да предложи. Пред нас се разкрива удивително зрелище: 68-метров водопад, носещ в себе си мистиката на древна легенда.

Името на водопада „Орфей“ съвсем не е случайно. Бесните води на реката се спускат по огромната скала под формата на лирата на Орфей. Тъй както митичният поет-музикант е огласял Родопите с омайните си мелодии, ехото на едноименния водопад отеква по цялата дължина на каньона.

Малко по-нагоре е и каскадата, чиято форма напомня на сърце. Маршрутът върви край самата вода по пътека, от която се разкрива удивителна гледка към долината.

След толкова много водопади пътеката продължава. Вече сме на около 1400 метра надморска височина. Грохотът на водата остава в ниското, а ние отиваме към панорамна площадка, от която се вижда целият каньон. От маркировката се ориентираме към няколко такива места  с поглед към дебрите на Родопите. Площадката е кацнала на една от скалните грамади, надничащи сред дърветата над величествената долина.

Оттук се вижда цялата долина – живописният каньон, облечен в цветовете на есента. В далечината дори съзираме град Смолян. Още по-впечатляващо обаче е едно друго местенце по пътя обратно надолу, което отново ни връща към легендата за Орфей и неговата възлюбена Евридика. И точно тук, от площадката, кръстена на митичната нимфа Евридика, се вижда водопада „Орфей“ в целия му блясък.

Каньонът на водопадите е кръгов маршрут, който се изминава спокойно за 3 часа. В преходните сезони природната красота е най-завладяваща, но и опасностите са повече. В мокро време е хлъзгаво и човек трябва да поема нагоре подготвен за планински преход.