Става дума за останки от два древни ледника в Пирин – Бански суходол и Снежника. Те са реликти от последната ледникова епоха, които не изчезват напълно през лятото.

Ледникът Бански суходол е по-големият от двата ледника. Намира се в мраморен циркус под връх Кутело, на 2610 – 2700 м надморска височина.

Снежникът се намира в подножието на връх Вихрен, на височина около 2500 м, на дъното на Големия казан – най-дълбокия циркус в Пирин. Преди години там е измерена дебелина на фирнования сняг над 10 м. Снежникът е най-южния ледник на континента, а вертикалните скали, които го ограждат от трите страни, го предпазват добре от слънчевите лъчи.

През 2019 г. от наблюденията на климатолози става ясно, че ледникът се е свил до едва 15% от масата си преди години. Ако тенденцията се запази, след пет години микроледникът, който съществува, откакто се правят изследвания в Пирин, ще изчезне.

Тъй като скалите в двата циркуса са карстови, водата от топенето не се задържа, а се просмуква през тях. Това позволява двата ледника да оцеляват дори при високи температури.

Мраморният дял на Пирин, където са ситуирани двата микроледника, е характерен с висока отразителна способност, което също благоприятства съществуването на ледниците. За сравнение Рила е по-висока и се намира северно от Пирин, но там няма запазени ледници, защото скалите са силикатни и нямат светлоотразителната способност на пиринските мрамори.

Освен това за Пирин са характерни най-обилните снеговалежи в България – рекордът е през 1963 г., когато при хижа "Вихрен" е измерена дебелина на снежната покривка 472 см.

През ледниковата епоха в Рила и Пирин е имало долинни ледници, а най-ниският е бил в долината на река Бели Искър, на около 1200 м височина.