Възраждането – епохата, завихрила най-дръзките и най-светли пориви на българския дух, ражда и идеята за висше училище в България. Въплащение на тези смели въжделения е Софийският университет „Св. Климент Охридски“ – първото българско висше училище.

Проф. дфн Анастас Герджиков, ректор на СУ, споделя: „Софийският университет е най-старият български университет, създаден преди 132 г. Това начало е било трудно и наистина смело начинание от страна на нашите възрожденци.“

През 1880 г. Министерството на просвещението на току-що възстановената българска държава внася в Народното събрание проект за закон, чиято идея е да се създаде българско висше училище, което да приема завършилите обучението си в реалните и класическите гимназии.

Занятията започват скромно и без всякакъв шум на 1 октомври 1888 г. Това е рождената дата на българския университет – само 10 години след Освобождението.

„Първите няколко души, осем преподаватели, извършват наистина чудеса, защото са малко на брой и защото всички почти са завършили в чужбина и успяват да привнесат тук духа на висшето образование от различни европейски страни.“, пояснява проф. Герджиков.

Това са Александър Теодоров-Балан, Любомир Милетич, Иван Георгов, Станимир Станимиров, Никола Михайловски, Йосиф Ковачев и Иван Данев.

Студентите са 43-ма, само мъже. Първите жени ще бъдат допуснати след дълги години петиции до Народното събрание, в първата година на ХХ в.

На 29 януари 1889 г. измежду преподавателите е избран първият ректор на висшето училище – Александър Теодоров-Балан.

През 1894 г. преподавателският съвет прокарва пред правителството една еретична идея – ректорът да не бъде избиран от министъра, а от редовните професори. Така е направена първата крачка към автономия и е поставено началото на една дълга история на лъкатушещи взаимоотношения между академичната общност и властта, продължила чак до наши дни.

Междувременно висшето училище, което с настъпването на новия век ще бъде наречено „университет“, намира най-големия си благодетел. Известният търговец и банкер Евлогий Георгиев, изпълнявайки и волята на покойния си брат Христо, решава да направи огромен жест за каузата на висшето просвещение в България.

Изпраща до княз Фердинад писмо, в което съобщава волята си да дари място от около 10 200 кв. м. в София и „една сума от 800 000 лв. за въздигане зданието на първий български университет“. Освен това чрез завещанието си големият меценат дарява още 6 млн. лева, които да образуват фонд за изграждането и издръжката на висшето училище.

Ще мине доста време преди първата копка да бъде направена, но затова пък първата университетска криза няма да се забави много.

Проф. дфн Анастас Герджиков: „През 1907 г. Фердинанд се опитва да затвори университета, защото студентите са го освиркали, но обществеността не позволява. Подобна е ситуацията през 1922 г., когато А. Стамболийски иска да уволни поредица от преподаватели, които не са съгласни с политиката на земеделското правителство и отново университетът не позволява това.“

Деветоюнският преврат през 1923 г. довежда на власт правителството на Александър Цанков, който става и просветен министър. Това е първият премиер на България, възпитаник на Софийския университет. По време на мандата си правителството на Цанков на няколко пъти сваля студентските такси и дори освобождава бедните студенти от плащане.

На 30 юни 1924 г. най-сетне е положен и основният камък за строежа на Ректората.

В края на 1934 г. сградата на Ректората е тържествено осветена в присъствието на цар Борис Трети.

Бомбардировките над София през 1943 – 1944 г. тежко разстройват работата на университета, но въпреки това учебните занятия не са прекъснати.

На архитектурния проект за университета се спира Борис Ангелов, управител на Ректората: „Витражите са дело на немски специалисти, като са доработвани от български художници. Комлексът представлява стил необарок, строен по проект на френския архитект Анри Бреасон. По-късно проектът е преработен от българския архитект Миланов и в този ѝ вид старата сграда на университета е построена между 1924 и 1934 г.“

Гледайте видеото "СУ "Св. Климент Охридски" в канала "5 минути София" във Vbox7