Влизаме в класна стая отпреди 150 години в запазеното килийно училище на странджанското село Сърмашик, популярно днес като Бръшлян. Първите стъпки в четмото и писмото са правели само момчета от 9 до 13 години. Сядали по турски, за да могат да поставят пред себе си сандък с пясък. Пишели са с помощта на перо. "Така са започвали да учат – сандъчето и перото. Буквичките, сричките, думите. Стигнали обаче до изреченията. Много е трудно да вмъкнеш изречение в сандъчето. И за да улесни децата, както и себе си, нашият даскал Петър Киприлов вижте какво е създал" - обяснява Станка Бухлева.

Така неволята ражда панакидата – един от първообразите на днешния таблет. Дъска, облята с пчелен восък, върху която децата пишели с пирон или друг остър писец. Защо восък? Защото при затопляне восъкът се заглажда и позволява написаното до момента да се заличи.

Килийно училище в село Бръшлян Снимка: VASILKOVSKI.COM

За елементарната математика се е ползвало сметало. Сглобявали са го родителите на учениците от дървени фигури. Редът в класната стая е бил железен. Даскалът ползвал дълга пръчка, с която съблюдавал дисциплината. Непослушните били наказвани в ъгъла на помещението. Станка Бухлева допълва: "Там са наказвани непослушните деца. С вдигнати ръце, на боси колена. Под коленете даскалът е казвал какво да се сложи, според това доколко е прегрешил ученикът. – Баба ми е разказвала за орехови черупки? – Точно така. Даскалът е определял – за един боб, за друг – леща или царевица. За най-непослушните – орехови черупки."

Преди 100-200 години да учиш е било привилегия. От крехка възраст децата са поемали някои от ангажиментите в многолюдните фамилии. Заедно с родителите се занимавали със земеделието и животните. Получилите свидетелство обаче, имали възможност да надскочат трудния селски бит и да погледнат на живота по друг начин.

Килийно училище в село Бръшлян Снимка: VASILKOVSKI.COM

Въпреки че съществува за кратко – от 1871 до 1877 година – килийното училище в Бръшлян е поставило основата на просвещението в Странджанския край. И то в онези тежки години на борба за национално освобождение. Освен умения за писане и смятане, първият даскал, революционерът Петър Киприлов, е имал възможност да възпитава в децата стремеж към свобода и независимост.