Наричали са я “Карамлък” или “Тъмната река”. Зад тези страшни имена всъщност лениво тече живописен приток на Велека, прорязващ гъстите гори на Странджа планина. Реката и близкото село са кръстени на младежите, които в средата на миналия век построили пътя по течението.

Само на час път с кола от Бургас и на 30 минути от Малко Търново намираме село Младежко. Там, където шосето свършва, потъваме в зеленината край реката. Пълним термоса с прясна вода, тъй като част от прехода е по камъните над речната долина.

Село Младежко в Странджа Село Младежко в Странджа Снимка: VASILKOVSKI.COM

Изкачваме се сред дърветата към скалите, за да се полюбуваме на пролетна Странджа. Зелената идилия с красивата цветна пелена гали окото. Следваме маркировката и вървим към два камъка, деликатно запазили равновесие в интересна поза. Наричат мястото „Целувката”. До него има пътечка, която обаче изисква повече внимание, докато стъпваме по острите скали. Скалното обрязувание е една от няколкото панорамни площадки по пътеката.

"Целувката" "Целувката" Снимка: VASILKOVSKI.COM

Панорамните площадки се виждат. Наблизо е дървената конструкция на „Замъка”, в далечината се чернее още едно такова погледно кътче. По тези чукари наоколо е и “Голямото кале”, една от най-големите тракийски и късноантични крепости в Странджа. И двете наблюдателни кули са пострадали от годините и капризите на времето в планината и човек трябва да внимава, ако реши да се катери по тях.

Шмугваме се надолу сред дебелите сенки на дърветата. Слизаме към прохладните брегове на река Младежка и търсим нейните извори нагоре по течението. Следваме пътеката – там, където реката се разделя хващаме десния приток. Малко след разклонението пред нас е последният дървен мост, а до него – бликащата от склона вода. Дебитът е внушителен.

Водата е кристално чиста и те умолява да отпиеш. Природата е особено обаятелна и девствена. Ако не броим табелите и дървените мостове, не остава нищо, което да напомня за каквато и да било човешка дейност.

Такава в района обаче е имало още от античността, когато хората са потърсили убежище в пещерите наоколо. Край изворите на реката виждаме няколко от общо 19 пещери. Известни са като Леярниците. До тях води тясна и на моменти опасна пътека по хлъзгавите скали.

На такива места, където природата задава правилата, никой не бърза за никъде. Въпреки това, ако планирате разходка, от село Младежко, през наблюдателниците във високата част на долината, до изворите на реката и обратно, необходимото време е поне час и половина.