Областите на разпространение на птиците, или т.нар. техни ареали, са едно от най-постоянните и в същото време – едно от най-динамичните неща в природата. Те не признават граници, препятствия и народи, а просто си съществуват паралелно с и около нас – хората. До нас ли са? Не, всъщност ние сме навлезли в тях милиони години след като птиците вече са ги били заели и сме начертали върху тяхна територия „нашите“ граници.

Повече от столетие назад всеки, който е бил навлязъл в удивителния свят на птиците, е забелязал, че те гнездят на строго определени места, пише орнитологът Петър Янков в обширен анализ в портала "Климатека". Едни отглеждат малките си само в полето, други – в гората, трети – по каменисти места.

Орнитолозите отдавна са отбелязали и това, че всеки вид си има своя област на разпространение и не гнезди в другите, макар и обширни природни територии. При едни птици ареалите са огромни по площ и обхващат дори цялото земно кълбо, при други – отделни „петна“, по-малки и от континента, на който се намират. Настоящата статия е посветена именно и изцяло на гнездовото разпространение (т.нар. гнездови ареали) на птиците.

Как разбираме какво е разпространението на птиците? Някога те просто са очертавали страните, в които видът е гнездел и така са съставяни представите за неговия ареал. След средата на 20-ти век в по-напредналите държави е започнато картиране на разпространението на всеки вид. В стандартни квадрати от географската мрежа е проверявано кои видове се размножават и така са изготвени доста точни карти за всеки вид. „Сглобени“, картите от отделните страни са показвали гнездовия му ареал на земното кълбо. Повторена тази процедура след 10 години, например, тя дава безценна картина на това как „се местят“ заетите от птиците територии.

Ареалите на птиците са относително постоянни, но и динамични – едни „пулсират“, други се разширяват или съкращават, а трети направо се местят. 

Новите пернати гости на страната ни

Още от времето, когато първите български орнитолози са узнали общото разпространение на птиците около България, те са забелязали, че някои видове едва докосват с ареала си страната ни. Оказало се, че най-много такива видове „допират“ България от юг. С напредването на проучванията и на наша територия изследователите разбрали, че някои птици, които до преди години не са се срещали у нас, вече са започнали да навлизат в страната.

С развитието на орнитологията става все по-ясно, че проследяването на разпространението на птиците е не само любопитно нещо, но и има важна научна и стопанска стойност. Добре е да се знае, когато един вид съкращава ареала си и утре може да бъде загубен за фауната на страната. Още повече хора биха се радвали да знаят къде се среща един ловен вид и дали областта му на разпространение намалява или расте.

Как климатът променя птичето разнообразие Снимка: Климатека

Южните видове са особено интересни – сред птиците с променящи се ареали през последните сто години именно те са най-многобройни – повече от 30 вида. Някои от тях отдавна са навлезли в България, още през 19-ти век, като бледият присмехулник, червеноглавата сврачка, испанското врабче, черноглавата овесарка. 

Други са пристигнали по-късно, към средата на 20-ти век. Те са и най-много: белоопашатият мишелов, червенокръстата лястовица, синият скален дрозд, испанското каменарче, маслиновият присмехулник, червеногушото, малкото черноглаво и орфеевото коприварчета, белочелата сврачка, скалното врабче. 

Трети започват да гнездят в България едва в наши дни, като малката гургулица, например, чието първо гнездо на наша територия бе намерено само преди година. Четвърти са с “пулсиращо” гнездене в нашата страна – например розовият скорец отглежда малките у нас само през отделни благоприятни години.

Всички те, с различни темпове, успешно се разпространяват и обитават по един или друг начин на територията на България. Устремът на някои (например белоопашатият мишелов, късопръстият ястреб и черноглавата овесарка) е толкова силен, че вече са стигнали до Централна Европа. Други пък, като скалната зидарка, са със “замрял” ареал, който не се е изменил съществено от 1960 г. насам. 

Няколко южни вида „настъпват“ благодарение усилията на природозащитниците. Към колонията в резервата “Сребърна” до Силистра Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) добави още две гнездовища на къдроглавия пеликан – на остров Белене и в блатото Калимок. 

Има и видове фантоми, на които орнитолозите не могат да „им хванат спатиите“. Не е ясно дали бледият бързолет и ориенталското каменарче са гнездили и преди края на 20-ти век в България, когато стана възможно ясното им отграничаване от сходни по външност многочислени техни сродници. 

Тъжна е историята на други южни видове, чиито ареали през последните десетилетия буквално се стопиха пред очите ни, като този на емблематичния египетски лешояд. Накрая ще отбележим и видовете, за които при запазване на сегашните тенденции в затоплянето на климата, направо може да се предскаже, че през следващите десетилетия ще се настанят в българската фауна, но за тях – след малко.

Целият анализ на орнитолога Петър Янков е публикуван в портала "Климатека".