Честотата на тежкия топлинен стрес в Дунавската равнина нараства над 10 пъти между 2023 и 2024 година, показва актуално изследване на Кристиян Панайотов – специалист по устойчиво развитие, управление на данни, почвено здраве и ГИС анализи, публикувано в портала "Климатека".

Проблемът е не само колко силни са горещините, но и кога настъпват. Най-много събития на топлинен стрес са регистрирани през юли и август – точно когато царевицата и слънчогледът преминават през най-чувствителните си фази. При екстремна жега растенията влизат в своеобразен „режим на оцеляване“, което може да доведе до сериозен спад на добивите.

Сушата и горещините нанасят все по-големи щети на земеделието. При комбинация от двете загубите при царевицата в Европа достигат средно 12,5 процента, а въздействието на тези екстремни явления върху растениевъдството се е увеличило близо три пъти през последните десетилетия.

Топлинен стрес Снимка: Климатека

Северозападът се откроява като най-рисковата зона. Петте метеорологични точки с най-много регистрирани дни на топлинен стрес се намират именно в западната част на Дунавската равнина, като най-силно изложени са районите около Видин, Лом и Монтана.

Всичко това може да окаже влияние на цените на храните. По-слабата реколта от царевица е рецепта за по-скъпи фуражи и натиск върху цените на месото, яйцата и млечните продукти. Слабият добив от слънчоглед влияе на предлагането и цената на олиото.

Целият анализ е достъпен свободно в портала "Климатека".