Как възниква градушка

Във връзка със зачестилите унищожителни градушки през последните дни припомняме механизма на явлението

Снимка: Darik News Снимка: Darik News

Географското положение и разнообразният релеф предопределят България като една от най-градобитните страни в Европа, според сайта на Изпълнителна агенция "Борба с градушките".

Системата за противоградова защита в България е създадена през 1968 г. към Министерството на земеделието, за да защитава територия от 17 000 кв. км в силно градобитни райони в областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Сливен.

В България е възприет методът на доставяне на реагент – изкуствени ледообразуващи ядра (АgJ) в облака, чрез ракети. Това позволява прякото и непрекъснато инжектиране на определеното място в облака. Като ледообразуващ реагент се използва сребърен йодид (AgI), а в миналото се и ползвал и оловен йодид (PbI).

Снимка: pixabay Снимка: pixabay

Използват се три метода за засяване на облаци с ледообразуващ реагент: чрез наземни генератори; чрез самолети; чрез противоградови ракети.

Мощните купесто-дъждовни облаци се състоят от водни капки (при температури по-ниски от 0°С водните капки могат да бъдат в термодинамично неустойчиво преохладено състояние) и ледени кристали. Тези облаци в средните географски ширини могат да достигнат височина 16 – 17 km.

Във вертикалното им развитие се отделят 3 слоя: топъл – слой с температура по-висока от 0°C, където има само водни капки; преохладен, смесен – слой с температура по-ниска от 0°С, където има водни капки и ледени кристали, като при температури по-ниски от -20°С количеството на водните капки значително намалява за сметка на кристалите; облачна наковалня – слой с температури по-ниски от -40°С, където има само ледени кристали.

Образуването и нарастването на градовите зърна става в преохладената част на облака. Поради различното налягане на наситените пари върху водна и ледена повърхност капките се изпаряват, а получената пара се отлага върху ледените кристали, при което те нарастват по-бързо от водните капчици (процес на Бержерон – Финдайзен).

По-нататъшното нарастване на ледените кристали до градови зърна е в резултат от сблъскване и сливане на ледените частици с капките в облака. Силните възходящи потоци осигуряват дълго време на престой на ледените зърна в облака, което води до нарaстването им до големи размери. Когато станат достатъчно големи, те преодоляват възходящите потоци и падат към земята. В слоя с температура по-голяма от 0°С ледените зърна започват да се топят, но не успяват напълно и достигат до земята под формата на градушка.

За да се предотвратят щетите от градушките, е необходимо потенциално опасните купесто-дъждовни облаци да се трансформират така, че да не се допусне образуването на едри градови зърна. Обикновено броят на ледените кристалчета в облака е малък и при наличие на условия те бързо нарастват до градови зърна с големи размери.

Снимка: pixabay Снимка: pixabay

Най-популярните концепции за борба с градушките са:

- изкуствено създаване на допълнителни ледени кристали, способни в процеса на нарастване да конкурират естествените зародиши в борбата за вода в облака. Преохладената вода се преразпределя между естествените и изкуствените ледени зародиши, при което те не нарастват до големи размери. Градовите зърна, падайки към земята, се стопяват до дъждовни капки или ситнозърнеста градушка;

- стимулиране на валежа в по-ранен стадий от живота на преохладения конвективен облак, в който все още няма силно развити възходящи потоци. Изкуствено се намалява водността в облака, което предотвратява нарастването на ледените зародиши до градови зърна с големи размери;

- стимулиране нарастването на градовите зърна на по-ниски височини в облака, където поради по-малка водност и по-слаби възходящи потоци се ограничава времето на престой и съответно нарастването на градовите зърна.

Прочетете и:

Какво не знаем за гръмотевичните бури