Основните проблеми пред пешеходния туризъм през зимата са свързани с придвижването в дълбок сняг и лавинната опасност, съобщава порталът за планинска екипировка "Стената". Изискванията за физическа подготовка и опит са съвсем различни от тези през лятото. Използва се специализирана екипировка – ски с колани и снегоходки. Независимо от направената организация, газенето в дълбок сняг е бавно и уморително, а при определени условия придвижването е дори невъзможно. От голямо значение е не само дълбочината, на която се затъва при ходене, но и структурата на снежната покривка. Тук ще представим някои от най-типичните случаи.

Прясно навалял сняг

Когато е студено, снегът е рохкав и сравнително проходим. При обилен снеговалеж обаче дълбочината бързо се увеличава, движението се забавя, а лавинната опасност е най-висока. В такива моменти изчакването често е най-доброто решение.

Снежна кора

Образува се от вятър или редуване на топене и замръзване. Ходиш… пропадаш… пак ходиш. Това е един от най-изморителните терени. Ски или снегоходки значително облекчават придвижването.

Омекнал сняг през деня

Сутрин снегът може да е твърд и стабилен, а към обед – мек и дълбок. Това означава: ранен старт, движение по сенчести места и добра преценка кога да продължиш и кога да спреш.

Опасностите на зимната планина Снимка: Стената

Движение в група и пъртина

В дълбок сняг първият се изморява най-много. Затова се сменя редовно, а крачките са къси и равномерни – така пътеката става по-удобна за всички.

Опасностите на зимната планина Снимка: Стената