Какви са причините за системната липса на вода у нас и кражбите, лошите атмосферни условия, управленски грешки или некачествената инфраструктура пречат най-много? Темата в „Здравей, България” коментираха доц. Галя Бърдарска от Сдружение „Глобално партньорство по водите – България” и инж. Теодора Пакулева от Българската асоциация по водите.

Плевен отново е на воден режим, а жителите на областния град излизат на протести заради липсата на вода в разгара на лятото. Властите реагират с изпращане на екипи от ВиК дружества от цялата страна, които да търсят течове и кражби. Според експерти обаче тези мерки са закъснели и няма да дадат бърз резултат. „Това, което се случва в Плевен, напомня на кризата в Перник – едни и същи сценарии и едни и същи грешки“, заяви доц. Бърдарска. Според нея в момента се правят сондажи „на пожар“, без да има хидрогеоложки проучвания и становища на БАН.

Тя посочи и конкретни управленски пропуски – празните язовири „Горни Дъбник“ и „Долни Дъбник“, които не са били захранени от яз. „Сопот“ заради забавен ремонт на свързващия канал. „Пролетните високи води отидоха в реката, вместо да се съхранят в язовирите“, подчерта тя.

Инж. Пакулева акцентира върху друг проблем – огромните загуби на вода. По официални данни в Плевен те надхвърлят 70%. „Това не е новина – тези данни са публикувани всяка година в докладите на регулатора“, уточни тя. Според доц. Бърдарска обаче в статистиката се включват не само физически течове, но и кражби на вода. „Има селища и дори хотели, които нямат водомери и партиди и плащат на ръка на частни инкасатори“, алармира експертката.

И двете събеседнички подчертаха, че проблемите се коренят в управленското бездействие. Бърдарска припомни, че преди две години е изготвено прединвестиционно проучване за ВиК-Плевен за 2,5 млн. лв., което е предложило конкретни мерки – нови дълбоки сондажи, реконструкция на водопроводи. „Резултатът е нулев. Нито един лев европейско финансиране не е осигурен за тези мерки“, каза тя.

Като фрапиращ пример тя посочи продажбата на яз. „Вълчовец“ през 2016 г. от частен съдебен изпълнител – съоръжение, което преди е осигурявало над 300 литра в секунда вода за Плевен. „Днес от същата зона постъпват едва 80 литра“, подчерта Бърдарска.

Освен безводието, друг сериозен проблем е качеството на питейната вода в редица райони. „В някои селища хората купуват минерална вода, за да готвят, докато чешмяната, която плащат скъпо, е негодна за пиене“, посочи Пакулева. Тя даде пример с област Хасково, където замърсяването с уран е било известно още от 80-те години, но проект за алтернативно водоснабдяване така и не е реализиран.

„Проблемът с водата у нас е системен – много институции, липса на координация и реална информация за състоянието на инфраструктурата“, обобщи доц. Бърдарска. „Хората чакат резултати, а не поредни обещания“, добави инж. Пакулева, като призова експертите да бъдат включени в решенията, но извън структурите, които досега са допуснали кризите.