Реликт е живо същество, чиито видов генезис е по-стар от преобладаващата част на дадено растително или животинско съобщество. 

Зараждането на вида е в геоложки период, чиито условия са били по-различни от настоящите, но въпреки промените, на които видът е изложен, е оцелял до съвремието. Повечето реликти са стенобионтни видове, което ги прави застрашени от изчезване и по-голямата част от тях са включени в различни системи за опазване на биоразнообразието и генетичния фонд на планетата. 

В България се срещат в предимно в планините Родопи, Рила, Славянка и Стара планина. Примери за реликтни видове са конски кестен, лавровишня, гинко билоба, силивряк, реликтен източен бук, странджанска зеленика и др.

Реликтите са оцелели и преживели промените на времето, а някои са много стари - от времето на потопа и от ледниковия период.

Понякога терминът „реликт“ се използва по отношение ландшафтни обекти (например, тундростепта в Източен Сибир е реликтов ландшафт) и към минерали.