Страните, които водят войни, са съсредоточени повече върху спечелването на непосредствените битки, отколкото върху намаляването на негативното им въздействие върху околната среда. Изследователите обаче твърдят, че в зоните на военни действия от Украйна до Газа и отвъд тях въздействието на активните конфликти върху околната среда е значително, съобщава Voice of America (VOA), предава Vesti.bg

Отломките от около 170 000 сгради, разрушени по време на войната в Газа, се оказват екологичен проблем.

„Каква е вероятността да има складиране на химикали, цистерни с гориво и други материали, които могат да причинят замърсяване. Екологичното качество на съществуващите запаси от подземни води вече е лошо, но се е влошило от настоящите конфликти“, казва Линзи Котрел, която работи за обсерваторията, наречена Conflict and Environment.

Учените се опитват да оценят въздействието на войната в Украйна и Близкия изток върху околната среда. Проучванията включват свързани с войната горски пожари и замърсяване от оръжия – значителни заплахи за хората, дивата природа и екосистемите в Украйна, предупреждават изследователите.

„Всеки боеприпас, който е взривоопасен, когато се използва, може да предизвика нови пожари, а и произвежда множество химикали, които се разпространяват в околната среда“, казва Николай Денисов, заместник-директор на базираната в Женева неправителствена организация Zoï environment network.

Изследователи в Европа, Великобритания и САЩ полагат усилия за измерване на свързаните с войната емисии на парникови газове, които допринасят за изменението на климата, предава VOA. 

„Емисиите на парникови газове не се измерват директно, затова ги извличаме от количеството гориво, което е било използвано, или от количеството огън, така че имаме различни видове източници“, посочва Ленард де Клеркр, оценител на емисиите на парникови газове от войната между Украйна и Русия.

Според едно рецензирано проучване, проведено в Украйна, първите 18 месеца на войната са довели до повече парникови газове, отколкото годишните емисии на Австрия, Португалия или Унгария.

Липсата на международни насоки за измерване на емисиите от конфликти, ограничените възможности за теренни проучвания и секретността на военните операции обаче означават, че оценките невинаги са точни и убедителни. Въпреки това, тези, които ги правят, твърдят, че те са важни за по-доброто разбиране и подобряване на глобалната борба с изменението на климата

„Ще са необходими международни усилия от страна на учените и политиците за разработване на някои нови насоки“, смята Ростислав Бун от Лвовския политехнически национален университет.

Пентагонът обясни, че приема сериозно заплахата от изменението на климата, заявява пред VOA генерал-майор Пат Райдър.    

„Когато става въпрос за изменението на климата и за ефекта от него, министерството много ясно е включило позоваване на нашата национална отбранителна стратегия, че ние, като американска армия, трябва да се адаптираме и да сме готови да посрещнем предизвикателства, които изменението на климата поставя“, казва Райдър.

Изследователите подчертават, че макар смекчаването на последиците от изменението на климата и околната среда да остава първостепенна грижа, справянето с хуманитарната криза и страданията на цивилното население във военните зони също трябва да бъде с приоритет, предава VOA.

 

Източник: vesti.bg/Voice of America