Атмосферните фронтове имат съществено значение за синоптичните процеси. Понятието „атмосферен фронт“ е въведено в Норвегия през 1928 г. Тамошните метеоролози доказват, че промяната на метеорологичните компоненти не се извършва плавно навсякъде.

Фронтът е преходната зона между въздушни маси с различни свойства. Тази зона между съседни въздушни маси може да бъде сравнително широка – от 200 до 500 km. Ако обаче зоната е тясна – десетки километри, метеоролозите говорят за фронтална зона или атмосферен фронт.

Фронтовете се различават по размерите си, по особеностите на преместването си, по вертикалния и хоризонталния си строеж, по вида на въздушните маси, които ги разделят и др.

Има няколко основни фронта според географската класификация на въздушните маси – арктичен фронт,  фронт на умерените географски ширини (по-често наричан полярен фронт) и тропически фронт.

Според особеностите на движението им фронтовете се делят на топли, студени или слабо подвижни.

Когато по-топлата въздушна маса зад даден фронт настъпва и измества по-студената въздушна маса пред фронта, говорим за топъл фронт. През зимата валежите от сняг пред топъл фронт често са съпровождани от снежни виелици.

За студен фронт говорим, когато студената въздушна маса  измества топлата, която е  пред фронта. За студения фронт е характерна мощната купесто-дъждовна облачност. Валежите са краткотрайни, но много интензивни, а през зимата са възможни снежни виелици.

В България студените фронтове с краткотрайни валежи, гръмотевични бури и градушки са по-добре изразени през пролетта и лятото. През зимата студените фронтове се отличават със силен снеговалеж.

Фронтовете от всеки тип могат да бъдат добре изразени (изострени) или размити (слабо изразени). За добре изразен фронт говорим, когато при преминаване през него рязко се променя температурата на въздуха и други метеорологични елементи.

По материали от: Обща метеорология, 1978, С.