Българската дива природа се обитава от европейската речна видра. Тя е средно голямо животно – дължината на тялото ѝ варира между 57 и 95 см, без да се включва опашката, която обикновено е дълга около 35 – 45 см. Теглото е между 5 и 7 кг за женските и 10 - 12 кг за мъжките. От природозащитната организация WWF България припомнят още някои любопитни детайли за тези животни.

Видрите издават сложни звуци

Като всички останали членове на семейство Порови (да, заедно с белките, златките, язовците) видрите са много интелигентни, комуникативни животни. Те издават сложни звуци, например подсвирквания или писукания, които звучат почти като звуци на птици. Смята се, че използват най-малко 15 различни звука за различни ситуации (за поздрав, предупреждение за опасност, чифтосване и др.).

Видрите изпращат сигнали чрез специфични миризми

Видрите имат жлези в основата на опашка си, които излъчват силен мускусен аромат. За тях миризмите са форма на комуникация. Мъжките видри маркират територията си със „спрейове“ - изпражнения, „ароматизирани“ със секрети от жлезите. Също чрез миризми женските видри пък сигнализират на мъжките, че са готови за чифтосване.

Женските видри обикновено раждат по 2 или 3 малки

Малките обикновено се раждат с дължина около 10 – 12 см и тегло около 100 грама. Отварят очите си един месец след раждането и остават в бърлогата два-три месеца. После излизат, за да се учат от майка си как да плуват и ловят риба. На около година вече са самостоятелни и започват да си търсят своя територия.

Евразийска речна видра Евразийска речна видра Снимка: WWF България

Видрите не живеят в големи социални групи

Тези животни са териториални и водят самостоятелно съществуване с изключение на срещите за чифтосване и периода на отглеждане на малките. На територията на един мъжки могат да живеят няколко женски с малките си.

Видрите са по-активни през нощта

Видрите са активни най-често през нощта и по здрач, макар че могат да ловуват и през деня. Установено е, че активността зависи от активността на предпочитаната плячка. Например видри, специализирали се да ловят нощно активни риби, които от своя страна спят през деня в скални ниши, са активни през деня, за да хващат по-лесно съответния вид риби. Наблюдавано е и обратното.

Мустачките на видрата са много чувствителни

Телата на видрите са идеално приспособени към водната среда. Тези животни имат остро обоняние и чувствителни мустаци, които са полезен атрибут, защото им помагат да откриват плячката си дори в мътни води.

Възможно е видра да се удави

Речната видра обикновено се гмурка за под 1 минута, за да хване риба, но може да издържи под водата и 4 минути, благодарение на големите си бели дробове. Напълно е възможно обаче видра да се удави, ако докато се гмурка, се заплете в мрежа или друго риболовно съоръжение.

Видрите – едновременно игриви и срамежливи

Видрите са много игриви. Виждани са да се пързалят по корем по кални брегове и снежни преспи, да „жонглират“ с камъни, а докато малките братчета и сестричета са още заедно – да се гонят и да си играят във водата. Смята се, че това им помага да развият ловните си техники. Тези животни са доста любопитни, но и срамежливи. Обикновено се страхуват от хората и ги избягват.

Видрите са важен символ на дивата природа

Видрите са емблематичен вид за влажните зони и служат като техен символ, а и като символ на дивата природа изобщо. Именно видра е поставена на емблемата на Бернската конвенция, на основата на която е създадена Директивата за хабитатите на ЕС, пишат в своя статия WWF България.