През тази седмица голяма част от САЩ отново е обхваната от нова вълна на екстремни жеги. А в световен мащаб положението не е по-различно – от началото на 2025 година цели 15 държави са отчели рекордно високи температури. Според климатолозите, юли 2025 г. е бил най-горещият месец от поне 120 000 години насам – безпрецедентен момент в съвременната история на климата. Жегата вече отнема около 500 000 човешки живота годишно по света, като Световната здравна организация прогнозира, че до 2050 г. тази цифра може да се умножи по пет.

Именно затова използването на инверторни климатици не трябва да се разглежда просто като удобство – то е жизненоважна необходимост. Не става дума само за комфорта на дома – климатикът е от съществено значение и за съхранение на храни и лекарства, за охлаждане на сървърни зали, производствени процеси в електрониката и фармацията и още безброй други сектори. И все пак тук се сблъскваме с парадокс: колкото повече охлаждаме, толкова повече допринасяме за затоплянето на планетата чрез парниковите емисии, отделяни от хладилни и климатични системи.

Горещините не само застрашават здравето – те буквално охлаждат икономиката

Високите температури не се отразяват единствено на физическото състояние на хората – те пряко влияят върху производителността на труда и икономическия растеж. В Индия, например, проучване показва, че при всеки ръст от 2°C (или 3.6°F), производителността намалява с 2%. Работниците по-често се чувстват изтощени, заболеваемостта се повишава, добивите в земеделието намаляват, а разходите за електроенергия скачат. За период от три десетилетия тази загуба на ефективност е струвала на Индия приблизително 1% от БВП – около 32 милиарда долара.

Климатизацията навлиза стремително – по целия свят

Данните говорят ясно: при температури, които трайно надвишават 30°C, продажбите на климатици се увеличават с 16% само за една седмица. В момента по света има около 2 милиарда климатика. Международната агенция по енергетика прогнозира, че до 2050 г. техният брой ще нарасне до 5.6 милиарда. Или иначе казано – ще се продават по 10 нови климатика всяка секунда до средата на века.

Това не е просто пазарен тренд – това е реакция на климатичната реалност. Райони, които исторически никога не са се нуждаели от климатизация – като американския Северозапад, Великобритания, Германия, Скандинавия, части от Южна Америка, Африка и Азия – днес усещат ефектите на глобалното затопляне. Все по-често температурите в тези региони достигат нива, които правят охлаждането жизненоважно.

Покачването на доходите също е фактор. Икономисти отбелязват, че след като средният годишен доход на домакинство достигне около 10 000 долара, покупките на климатици рязко се увеличават. Така, с икономическия напредък на развиващите се страни, климатизацията ще стане достъпна – и необходима – за милиони нови домакинства. Филипините вече преминаха този праг през 2022 г., а държави като Украйна, Алжир и Монголия не са далеч.

Снимка: pixabay

Градовете: новите горещи точки на климатичния риск

Над 56% от населението на Земята вече живее в градове, а до 2050 г. се очаква тази цифра да се удвои. Урбанизацията обаче носи със себе си още един проблем – т.нар. ефект на градския топлинен остров. Сградите и инфраструктурата задържат топлината и повишават локалните температури с няколко градуса спрямо околните райони.

Най-бързо разрастващите се градски центрове днес са именно в най-уязвимите региони – Южна Азия и Субсахарска Африка, където тропичният или субтропичният климат и без това поставя хората под сериозен риск от прегряване. И в САЩ тенденцията е сходна – около 40 големи града, сред които Хюстън, Пенсакола, Чарлстън и Батън Руж, вече усещат комбинацията от растящи температури и нарастващо население.

Изкуственият интелект също вдига градусите – и нуждата от охлаждане

С експлозивния ръст на изкуствения интелект, облачните технологии и криптовалутите, търсенето на охлаждане нараства не само в домовете, но и в т.нар. сървърни ферми. Центровете за данни, в които се съхранява и обработва цифровата инфраструктура на съвременния свят, трябва да бъдат охлаждани постоянно, за да функционират безотказно.

Именно тези центрове вече са отговорни за между 2.5 и 3.7% от глобалните парникови емисии – повече дори от авиационната индустрия. 40% от енергията им се изразходва само за охлаждане на сървърите. А прогнозите не са обнадеждаващи – според Международната агенция по енергетика до 2026 г. потреблението на енергия от центровете за данни ще се увеличи десетократно, тъй като обемът от данни и сложността на AI-моделите растат с главозамайваща скорост.

Някои компании вече експериментират с алтернативни методи за охлаждане. Microsoft например използва специална течност, която завира при температура с 90 градуса по-ниска от тази на водата.

Охлаждането като нова граница на човешката сигурност

В свят, който буквално се нажежава – от домакинствата до сървърните зали, от бедните квартали до космоса – нуждата от охлаждане вече не е въпрос на удобство, а на оцеляване. Горещините убиват, изтощават икономиките, задълбочават неравенствата и застрашават най-уязвимите. А климатикът – този символ на модерния комфорт – все по-често се оказва единствената бариера между човек и топлинния удар.

Но докато милиони се борят да се охладят, други все още нямат достъп до това базово право. Ако искаме справедливо бъдеще, преходът към енергийна ефективност и устойчиви технологии трябва да бъде достъпен за всички – не само за онези, които могат да си го позволят.

Климатичната криза не пита кого ще засегне. Но нашият отговор може да покаже кого избираме да защитим. И дали прохладата ще бъде привилегия – или ще стане част от това, което наричаме човешко достойнство.