Свагновият мъх е растение, способно да поеме и задържи вода, равна на 20 пъти собственото му тегло, обясняват от Българска фондация "Биоразнообразие". Този тип мъхове почти не се разграждат, когато отмрат, а се натрупват едни върху други в продължение на хилядолетия. В тези слоеве се съхраняват полени от древни растения и огромни количества въглероден диоксид. По тази причина се наричат "героите на климата" и "инженери на торфищата".

Чаирски езера в Родопите Снимка: Българска Фондация Биоразнообразие

От няколко години Българска фондация "Биоразнообразие" работи за изследването и опазването на едно от най-тайнствените торфища у нас – това в Чаирските езера в Родопите. Допреди първите теренни проучвания, за това място имаше малко информация в научната литература. Чаирските езера бяха по-скоро легенда. Мистичният им ореол обаче, не е случаен. Торфищата там са плаващи острови, които се носят по повърхността на езерата. Някои от водоемите пък са изцяло завладени от торф – толкова плътно, че открита вода почти не се вижда.

Чаирските езера са истински магнит за учените и по още една причина. Само тук в България се среща една изключително рядка и миниатюрна дива орхидея – блатна хамарбия. Тя почти се слива със сфагновите мъхове и е толкова крехка, че дори самото ѝ проучване може да я застраши. Един невнимателен ход е достатъчен, за да бъде унищожена.

Навлизането в торфищата трябва да се избягва. Тези места са ценни, защото са уязвими – и защото човешкото присъствие, дори с научна цел, трябва да бъде изключително внимателно и добре обмислено.

Чаирски езера в Родопите Снимка: Българска Фондация Биоразнообразие

Торфищата – малка площ, огромно значение

Макар да заемат едва около 3% от сушата на Земята торфищата съдържат около 30% от целия почвен въглерод на планетата. Това ги прави едни от най-ефективните естествени „хранилища“ на въглерод на Земята. Сфагнови мъховеНай-големите торфени масиви се намират в Бореалния пояс – Сибир, Канада и Скандинавия, където студеният и влажен климат забавя разграждането на органичната материя. В тропиците – в басейните на Амазонка, Конго и Индонезия – торфищата са подложени на най-бърза и драматична деградация, главно заради изгаряне и превръщане в земеделски площи.

У нас торфищата заемат малки и фрагментарни площи. Именно затова тяхното значение за климата и биоразнообразието в планинските райони е много голямо. Тук те представляват острови на северна природа в южна страна.

Основен „архитект“ на торфищата са сфагновите мъхове. Те растат бавно и отмират бавно, като следващото поколение расте върху предишното, а заради киселата и бедна на хранителни вещества влажна среда слоевете, които остават под повърхността почти не се разлагат. Точно това натрупване във времето е торфът.

В продължение на няколко години учените изследват състоянието на езерата и торфените острови в тях – проучват качеството на водите, движението им през сезоните и видовете, които обитават района. В ход е и експеримент, за да се разбере колко въглерод задържа торфището в Големия гьол – едно от най-ценните, но и най-уязвими места в комплекса.

„2026 е година на торфищата, за да ги представим, популяризираме и така да помогнем за опазването им на всички нива“, споделя Румяна Иванова от Българска фондация "Биоразнообразие", която координира работата за Чаирските езера.

През 2026 година от фондацията ще споделят още от това, което вече знаят, както и от новите данни, които ще събират на терен. Част от тази работа ще бъде насочена и към разширяване на защитената територия на Чаирските езера, така че най-ценните торфени острови да получат адекватна защита.