Диви и красиви. Буйни и страховити. Скрити, потайни, разказващи легенди. Всеки със свой собствен облик и характер. Някои през лятото притихват. Други през зимата застиват под леда. Това са водопадите на България. Чували ли сте за Скакавица, първенец на Рила планина? Вероятно ще се учудите, че водопадът край село Безводно е най-високият в Родопите. А знаете ли, че в подножието на връх Ботев има водопад, по-висок от Райското пръскало и Врачанска Скакля? Дяволското пръскало категорично оглавява националната класация.

Вървим към един от най-внушителните водопади в Родопите. Самодивското пръскало е атракция в Девинско по известната екопътека „Струилица-Калето”. Доскоро беше известно, че е висок 70 метра, разделени в два скока. Последните данни обаче показват друго – височината му е 40,3 метра.

Водопадите в България Снимка: Регистър на водопадите в България

Подобни изненади, които буквално “преобръщат” географията има и на други места в страната, разказва планинският водач Момчил Цветанов: "Много неща в туризма, тъй като аз съм планински водач вече 2 десетилетия, винаги са стояли така. Знаеш, че нещо е по определен начин, обаче не можеш да кажеш, кой е казал това, защо го е казал, как го е измерил. Най-типичният пример – водопад Скакавица в Рила. Всички знаят, че е 70 метра, но нека някой да намери източник за тези 70 метра".

Така стои въпросът и с най-високия водопад в България. Едни биха казали, че това е Райското пръскало, други – Врачанска Скакля. Истината е, че по северните склонове на връх Ботев падат водите на Дяволското пръскало, високо цели 202,5 метра. Най-високият познат и измерен от научния екип водопад до момента. "След като един водопад, който е най-високият в България никой не знае за него, какво остава за останалите природни обекти?!" - коментира Момчил Цветанов.

Водопадите в България Снимка: Регистър на водопадите в България

Всъщност това мотивира Момчил и останалите специалисти в различни области на науката да съберат и създадат Регистъра на водопадите в България. База данни, в която всеки обект присъства с прецизна информация за височина, точно местоположение, геоложки строеж, произход и още редица параметри.

Как се определя кое точно е водопад? Ясно е, че трябва да имаме река и долина. Водата заглажда скалите, оставя наноси и подсказва, къде има сравнително постоянно течение, обяснява доцент Ахинора Балтакова и допълва: "Освен това по долината трябва да имаме прагове. Точно по тези прагове се образуват водопадите. Горната част на водопада обикновено се дефинира по един ръб. Съответно докъде стига водопадът? Дотам, където имаме чупка в склона. Тези две чупки на склона са нашите горна и долна граница на водопада. Обикновено праговете не са вертикална стена. Може да има неравности по тях. Затова приемаме усреднен минимален наклон на склона 30 градуса".

Изглежда лесно, но измерването изисква внимателни наблюдения и прецизни инструменти. Учените в екипа са приели утвърдена методика за измерване с лазерен далекомер. Доцент Борислав Александров уточнява: "Абсолютно световно призната методика на базата на най-съвременните технологии от геодезическата практика. Има едно много важно доказателство – тук става въпрос за числа. Тези числа като се измерят и обработят правилно – те са верни".

Междувременно доцент Елеонора Балканска се е заела да проучи вулканския масив около Самодивското пръскало и почти отвесните скали: "В тези скали има система от субвертикални пукнатини. Именно те обуславят образуването на стръмните откоси, които са причина и за водопада. Мери се ориентировката на тези скали, защото това е структурна информация, която ни помага да изследваме геоложкия строеж на района".

Експедицията продължава към още едно от чудесата на Родопите. От Бачковския манастир поемаме по горска пътека в сърцето на Добростанския рид. След 15-минутна разходка попадаме в приказната прегръдка на Бачковския водопад. Сред дърветата карстовата скала се е измила и ерозирала в широк амфитеатър, по чиито стени се спуска водата. Доцент Балтакова споделя наблюденията си: "Това е акумулативен водопад. Водата акумулира носения от нея калциев карбонат. Получава се една много характерна скала – нарича се бигор. Бигорът има свойството да расте. Това е един от видовете водопади, които растат, за разлика от другите, които намаляват".

За да се избегнат каквито и да е изкривявания, измерването се прави от няколко различни ъгли спрямо наклона на водопада. И отново изненада. 18,9 метра. Резултатът опровергава наложилата се през годините височина от 10 метра.

Водопадите в България Снимка: Регистър на водопадите в България

Регистърът на водопадите в България постоянно се обогатява. Обхождат се обекти в цяла България. Учените попълват липсващата или понякога неточната информация за някои от тях. Откриват се и нови и то на слабо познати места в страната, подчертава климатологът Христо Попов: "Част от тези водопади са разположени в зони, в които няма толкова много измервания нито в климатично, нито в метеорологично или хидроложко отношение. Това е големият принос на този проект в тази сфера".

Амбицията на настоящия екип изследователи е да обучи армия от специалисти, които ще могат да обогатяват базата данни. Всичко измерено, проучено и документирано ще е достъпно в специален сайт, който се разработва в момента.

А ето и най-високите водопади, измерени в още някои от планините в България:

ВИТОША
Боянски водопад 28.8 м
Долен Алеков водопад 10.6 м
Мъховия водопад 10.6 м

БЕЛАСИЦА
Мангъро 27.2 м

СРЕДНА ГОРА
Голям Сакошки водопад 12.2 м

ПЛАНА
Безименен 11.4 м

ЗЕМЕНСКА ПЛАНИНА
Полска Скакавица 51 м

ЛЮЛИН
Безименен 4 м

СТЪРГАЧ
Водопада 12 м

РУДИНИ
Пещерски водопад 18.3 м

ГОЛО БЪРДО
Бучалото 6.5 м

ВИСКЯР
Светена вода 5.9 м