Кой и как дава имената на месеците

Календарът ни е пълен с божествени имена

Снимка: pexels Снимка: pexels

Няколко хиляди години са минали, докато светът се обедини около общ начин за отброяване на времето. В съвременния свят използваме календар от 12 месеца, имената на които са дадени още в древни времена. На повечето европейски езици звучат доста сходно и дори да не говорите немски например, няма как да не разберете кой месец е Dezember.

Кой и как дава имената на месеците?

Поради своите неточности още древните календари претърпявали множество промени, включително добавяне на повече месеци и дни, с което продължителността на годината нараствала. Имало е и дни, които не попадат в нито един месец – те били просто „дупка” в годината, научаваме от Vesti.bg.

Януари

Първият месец от годината е кръстен на римския бог Янус, който е изобразяван с две лица, обърнати в противоположна посока – едното гледа към миналото, а другото към бъдещето.

В древни времена портите на храма на Янус са били отворени по време на война и затворени по време на мир. Това е причината римският бог да се счита за покровител на портите и новите начинания.

Февруари

Името на познатия в наши дни като месец на любовта и виното, идва от латинската дума Februaе – пречистване, и от името на бог Фебруум.

Древните римляни нарекли месеца на празник на очистването на тялото през това време от годината. Ето защо именно през февруари последователите на учителя Петър Дънов спазват т.нар. житен режим за пречистване на душата и тялото.

Март

Древният календар на Римската република е имал 10 месеца и само 304 дни, а годината започвала от сегашния трети месец в Григорианския календар – месец март. Той е наречен на римския бог на войната Марс (Martius).

В древността през март са се подновявали военните походи, които били прекъсвани през студените зимни месеци. След реформата на Юлий Цезар март е изместен и преди него се добавят още два месеца, а всяка четвърта година се смята за високосна и има един ден повече.

Април

Името на четвъртия месец от годината е взето от латинската дума за „разцъфтявам” - aperio. По същата логика и древните българи дали името на месеца преди приемането на латинския еквивалент. Те го наричали брезов – на брезата, която цъфтяла в този период от годината.

Май

Петият месец от годината носи името на древногръцката богиня на зеленината и цветята – Мая (Maius).

Юни

Още един нежен месец, който е именуван на древна богиня. Става дума за римската богиня Юнона, покровителка на брака, благото на жените и раждането, която е и съпруга на бог Юпитер.

Юли

След нежните месеци, идват два, които носят имената на двама от най-великите, влиятелни и значими мъже в историята на човечеството. Юли носи името на политика, стратег и писател – Гай Юлий Цезар. Заедно с математика Сосиген през 46 г. пр.н.е. реформира ползвания дотогава римски календар. Така с новите подобрения се въвежда ползването на Юлианския календар.

Август

През 8 г. пр.н.е. с постановление на римския сенат месец секстилий е преименуван в чест на първия римски император – Октавиан Август. Месецът има 31 дни, защото императорът искал неговият месец да има толкова дни, колкото и месеца на Юлий Цезар. Август означава буквално „божествен, възвеличан“.

Септември, октомври, ноември, декември

Въпреки промените във вече новия и по-точен Юлиански календар, имената на последните четири месеца от годината били запазени.

Най-вероятно е имало опити да се намерят други имена на септември, октомври, ноември и декември, но въпреки това те запазили дотогавашните си наименования за числата 7, 8, 9 и 10, останали от древния римски календар. Както вече знаете, годината започва от март, съответно септември се пада седми месец, а декември – десети.

През XVI век Юлианският календар остава в историята след като папа Григорий XIII въвежда ново отброяване на дните от годината, носещо неговото име – Григориански календар.