При пожарите вниманието закономерно е насочено към застрашените хора, засегнатите домове и селища, изгорелите гори, както и към пожарникарите и доброволците, които се борят със стихията. По-рядко се говори за онова, което огънят оставя след себе си, и за дивите животни – кои успяват да избягат без дом, кои остават блокирани и кой търси оцелелите, разказва в портала "Климатека" д-р Христина Клисурова от Спасителния център за диви животни към "Зелени Балкани" в Стара Загора.

Когато пожарът вече е овладян и теренът е достатъчно безопасен, започва работа друг вид спасителен отряд. Това са хората от екипа на Спасителния център за диви животни към „Зелени Балкани“. Те влизат в опожарената територия, подреждат се в линия и тръгват бавно през почернялата земя. Оглеждат всяко едно парче от терена за бедстващи ранени животни, за следи от тях, за гнезда и …за останки и жертви. За тези спасителни акции разказва за Климатека д-р Христина Клисурова от Спасителния център.

„Разполагаме се в линия и тръгваме заедно през опожареното място, за да обхванем възможно най-голяма територия. Всеки намерен индивид се описва – определяме вида, пола и възрастта му, независимо дали е жив, ранен или мъртъв“, обяснява стъпка по стъпка подхода на експертите д-р Христина.

Оцелелите животни, които за съжаление са рядкост, се транспортират до Центъра, където получават ветеринарна помощ. Лечението им може да продължи от няколко дни до няколко месеца в зависимост от вида и тежестта на травмите. Ако се възстановят и състоянието им го позволява, те по правило се освобождават отново в природата – за предпочитане обитанието, откъдето са били спасени, но ако то е унищожено се търси друго подобно на хабитата им място.

Спасителният център приема животни, засегнати от пожари, още от създаването си преди повече от 30 години. Хората го припознават като място, към което могат да се обърнат, доста често подават сигнали или сами носят намерени животни. През последните няколко години теренната работа става по-организирана. От 2025 г. Центърът участва в инициативата за борба с горските пожари на WWF съвместно с Националната асоциация на доброволците. Дарителската кампания и целевото финансиране им позволява поддържането на постоянна екипировка в автомобилите и по-добра подготовка за реакция. „И преди много пъти сме участвали в такива дейности, но сега сме по-добре организирани. Имаме екипировка, която стои в колите, както и радиостанции за връзка между хората на терен“, посочва Клисурова.

Спасителите не влизат в сърцето на пожара

Въпреки впечатляващата теренна работа е важно да се уточни, че екипите на Центъра не навлизат в активното огнище. Докато пожарът гори, на място работят пожарникари и специализирани доброволци, а присъствието на неподготвени хора би създало допълнителен риск. „Не ходим в сърцето на пожара. Това е опасно за екипа, а не трябва и да пречим на пожарникарите. Понякога се налага да потушим малки странични огнища при претърсването, но излизаме на терен, след като основният пожар е овладян и мястото е безопасно“, казва д-р Клисурова.

А след потушаването на огъня става видим истинският мащаб на пораженията. В някои участъци спасителите намират само останки и обгорели коруби на костенурки. Другаде животните вече са били отнесени от хищници или са загинали в укритията си. „Намираме много малко живи животни. Там, където е минал силен огън, често всичко е опустошено. Понякога откриваме само скелети на костенурки. Но все пак има и оцелели, които се нуждаят от помощ“, разказва тя.

Кои животни не успяват да избягат?

Най-уязвими са животните, които се движат бавно, както и малките, които все още не могат да напуснат гнездата и укритията си. Сред най-често засегнатите са костенурките, гущерите, змиите и най-често това са смоците. Под земята могат да загинат мишевидни гризачи и други дребни бозайници. Особено висок е рискът за яйцата, целите гнезда с малки, новоизлюпените птици, които още не летят, както и за новородените зайчета и сърнички. „Най-често страдат трудно подвижните животни и малките – току-що излюпени птици, яйца, зайчета, цели гнезда. Те просто нямат възможност да избягат от огъня“.

Сред животните, достигнали до Центъра, има и засегнати макар и да не са били “в огъня”. До екипа например е бил занесен млад осояд, намерен непосредствено до пожар. След оказаната помощ птицата е била освободена обратно в природата.

На помощ на животните в беда Снимка: Спасителен център за диви животни

Пожарът може да убива и без да докосне животното

Един от най-тежките случаи през 2025 г. е в района на село Радовец в Сакар. Пожарът достига място, използвано от щъркели за нощуване. Птиците не са обгорени от пламъците, но са подплашени и дезориентирани.

Щъркелите са дневни животни и се ориентират трудно в тъмното. При опита си да достигнат обичайното място за нощуване част от тях се сблъскват с електропроводи и стълбове. “Над 30 щъркела не бяха пряко обгорени, но пожарът беше достигнал до мястото, където нощуват. Подплашени и дезориентирани, те са се блъскали в електропроводи и стълбове. Имаше птици с токови изгаряния и много загинали“, разказва д-р Клисурова.

Случаят показва, че въздействието на пожарите не се изчерпва с преките изгаряния. Димът, паниката, загубата на ориентация, сблъсъците, електрическите удари и разрушаването на обичайните маршрути също могат да причинят масова смъртност.

Малък екип и много доброволци

В Спасителния център работят около 15 души, но не всички могат да участват в теренните акции. Обикновено на място отиват трима или четирима представители на Центъра, а към тях се присъединяват предварително обучени доброволци и дългогодишни помощници.

Сред активните доброволци има студенти от различни факултети на Тракийския университет. За доброволческата си работа през 2025 г. те са отличени от министъра на земеделието. „Сами няма как да се справим. Опожарените територии понякога са огромни и без доброволците не бихме могли да ги претърсим“, посочва д-р Клисурова.

Още за драматичната работа на спасителите на животни можем да прочетен в портала "Климатека".