Първият покрит мост в Ловеч възниква вероятно през 30-те години на XIX в, разказва статия на Пламен Ечков от Регионалния исторически музей в Ловеч. Съоръжението обаче е било отвлечено от буйните води на река Осъм в началото на 1848 г. Будните ловчанлии отново го възстановили, но през лятото на същата година отново, и то окончателно, мостът е бил отнесен.

Жителите на Ловеч с общи усилия изграждат нов покрит мост, който не е бил с каменни основи, а на дебели дървени пилони. Той не е бил много устойчив и затова на няколко пъти става жертва на буйните води на реката. Окончателно е разрушен през 1872 г.

Тогава ловчанлии се обърнали към Областното (вилаетско) управление в Русе да им изпратят майстор, който да им построи покрит мост. Аргументите били сериозни. През всички покрити мостове в Ловеч през XIX в. е минавал важният път София – Ловеч – Русе – Варна и пътят Свищов – Ловеч – Троян – Троянски проход – чак до Пловдив. Освен това мостът се е използвал много активно при придвижването на войскови части. Молбата на ловчанлии била удовлетворена и най-известния по това време български архитект и строител, уста Кольо Фичето, се заел с проекта.

Запазвайки местната строителна традиция на покритите мостове, Кольо Фичето построява уникално транспортно съоръжение, много по-съвършено в архитектурно и функционално-търговско отношение в сравнение с предшествениците си. Гореспоменатият мост е изграден с помощта на населението на Ловеч и околностите – бедните с безплатен труд, а богатите с парични вноски. Основите са от камък, а горната част – пода, дюкяните, пътното платно и покривната конструкция – от дърво. Общата дължина на моста е 84 метра, широчината му е 10 метра, от които за пътно платно – 5 метра, а за дюкянчетата – общо 5 метра. Мостът е висок 7 метра, като покривът е от ламарина. На самия покрив има 29 отвора – за осветление и проветряване. Те се наричат в архитектурата люкарни.

Покритият мост на Кольо Фичето издържа пред много предизвикателства: Руско-турската война, многобройни наводнения, въстания, нашествия на чужди войски. Устоява на ударите на съдбата цели 49 години. Запален е и изгаря напълно на 2 срещу 3 август 1925 г. Днес от оригиналния мост на Кольо Фичето са запазени само фигурата на Лъва и няколко гвоздея.

Запалването на Покрития мост става чрез запалителна течност, защото от двата си края мостът бързо гори, подобно на факел. Издига се огромен пламък, висок 4-5 м. Чува се силен пукот от хвърчащи нагоре дъски и греди. Самоотвержени граждани като Васил Сулюмана, Кольо Добрев, Петко Петров се хвърлят да гасят пожара. За беда тъкмо в този ден градската пожарна команда не е в Ловеч, а вършее с коне в околностите на града. Смелчаците бързо се впрягат в пожарната помпа и започват да гасят, но безуспешно.

Някои от занаятчиите, които имат дюкяни на моста, с риск за живота се хвърлят да вадят поне част от имуществото си. Малцина успяват. Само тенекеджията Марин Банков изважда машината си за огъване на ламарина. До сутринта всичко изгаря и остават да стърчат самo основите на моста.

Покритите мостове на Ловеч Покритите мостове на Ловеч Снимка: РИМ Ловеч

И досега остава непълно изяснен въпросът кой е подпалил ловешкия Покрит мост. Официалната власт представя версията, че това е дело на анархокомунистическите чети на Васил Героя, Тинко Симов и Дочо Узунов. Други обвиняват търговците по главната улица на Ловеч, че подкупват един пияница да запали моста, за да се премахне конкуренцията на дюкянджиите. Трето твърдение е че мостът би могъл да се запали от забравена стара ютия с въглени, която се е наклонила и от падналата жар е предизвикан пожарът. Има версия, че част от дюкянджиите сами запалват моста с цел вземане на застраховката от дружество „Феникс“.

Сред преобладаващата част от ловчанлии битува мнението, че подпалването е сторено от местната власт или най–малко тя не е обърнала нужното внимание. Свидетелство за това са спомените на проф. Георгиев, според който "стражарят на пост пред Околийското управление е стоял като ням свидетел на случилото се на моста и не е реагирал изобщо".

След изгарянето на покрития мост на Кольо Фичето местната власт с помощта на държавата изгражда временен дървен мост за пешеходци. През 1926 г. е обявен конкурс за изграждането на нов покрит мост, обаче от железобетон, който не гори. Конкурсът е спечелен от инж. Златев.

Строителството на новият мост започва от 1927 г. като предприемач е Павел Патев. През 1929 г. наводнения разкъсват недостроения мост и в голяма степен го разрушават. Така Министерството на строителството и благоустройството и то се отказва от проекта на архитект Златев. Възприема се нов проект – на архитект Олеков. Строителството на новия мост вече е с по-бързи темпове и до 1930 г., той вече е готов – пътната част, а довършването на дюкяните става през 1931 г.

През 70-те години на ХХ в. се оформя и израства архитектурно-историческия резерват „Вароша“ с възстановена възрожденска архитектура. Това поражда желание сред ръководството на страната досегашния мост да се преустрои, така че да наподобява този на Кольо Фичето.

След обширни дискусии е взето решение от Община Ловеч, от 2010 години мостът да се превърне в своеобразна улица на занаятите. Семейство Тинкови правят дърворезба, плетива, а Анатоли Тонев и съпругата му – кожени изделия. Има още дърворезбари, плетачки, бродиране с конци и мъниста, рисуване на керамика и стъкло, и какво ли още. Съществува и много добре оформен туристически център. Нощно време мостът е много добре осветен. Някога, пък и сега, покритите мостове са били неговата най – голяма забележителност, негов своеобразен символ. Заповядайте и минете през сегашния покрит мост, ще остените с много добри впечатления, ще си вземете нещо за спомен.

Цялата историческа статия можем да прочетем в сайта на РИМ-Ловеч.