Космическият телескоп "Хъбъл" – око към тайните на Вселената

Той носи името на един от най-популярните учени от миналия век – астронома Едуин Хъбъл

За космическия телескоп „Хъбъл” чуваме често, но дали знаем достатъчно? Предлагаме ви интересни факти за историята на телескопа, публикувани във Vesti.bg.

Телескопът „Хъбъл“ е създаден като съвместен проект на НАСА и Европейската космическа агенция.  Американската совалка „Дискавъри“ го извежда в орбита на 25 април 1990 г. Предвидено е да функционира до юни 2021 г., когато НАСА се надява да изведе в орбита наследника му – космическия телескоп "Джеймс Уеб" (James Web Space Telescope – JWST).

„Хъбъл” може да гледа надълбоко във Вселената и да улавя и най-бледите космически тела, но не може да наблюдава някои близки обекти като Слънцето, защото голямото количество светлина и топлина би увредило сензорите му. Телескопът с тегло 11 000 кг представлява огромна дигитална камера, която функционира на същия принцип и улавя светлинните лъчи на Вселената с електронни детектори.

Местоположението на телескопа в космоса дава възможност да се регистрират електромагнитни излъчвания в диапазоните, в които земната атмосфера не е прозрачна, например инфрачервено излъчване. Заради отсъствието на атмосфера разделителната способност на телескопа е 7 – 10 пъти по-добра от аналогичен телескоп, разположен на земната повърхност.

Снимка: pixabay Снимка: pixabay

В сравнение с големината си „Хъбъл” използва изключително малка мощност, за да функционира – около 2800W. Това е само два пъти повече от мощността, с която работи един сешоар.

Снимките, които „Хъбъл” изпраща до Земята са черно-бели, а цветовете се постигат чрез налагането на няколко снимки една върху друга и преработването им през специален снимков процесор.

Когато през 1990 г. „Хъбъл” изпраща първите си снимки до Земята, се установява, че има някакъв проблем с оптичното огледало, което е по-плоско, отколкото трябва да бъде. През 1993 г. оптичната система е поправена и телескопът започва да изпраща висококачествени изображения.

 

Скоростта, с която „Хъбъл” се движи в околоземна орбита, е наистина впечатляваща – 28 000 км/ч.

„Хъбъл” е главният „виновник” за заснемането на екзопланети извън Слънчевата система, което никак не е лесно, тъй като размерите им са миниатюрни на фона на пространствата във Вселената.

„Хъбъл” е едно от доказателствата за липсата на граници пред човешките способности. Докато го има желанието за разкриване на всички тайни на Вселената, ще има и начини, по които да се действа в тази посока.