Сред готовите за жътва полета на Юг от Ихтиманска Средна гора, пред нас са величествените склонове на Рила. Град Костенец, село Костенец и в самото подножие на планината намираме туристическата зона “Вили Костенец”. Тук е “Жежката вода” – така са били известни местните минерални извори в близкото минало.

Не търсим обаче лековитата вода, а “водопадът, който плаче”. По този начин писателят Иван Вазов рисува усещането от това да застанеш край беснеещите скокове на река Чавча. Ето го Костенечкият (Костенският) водопад. Закътан е дълбоко по река Чавча, в дъното на малката паркова зона. Красив е през всички сезони. 10-метровият водопад е емблема на целия регион.

От Вили Костенец нагоре тръгват няколко маршрута към сърцето на Рила. Хващаме автомобилния път към хижа “Гургулица”. С кола 3-те километра се взимат за около 15 минути. Пеша обаче, ходенето отнема малко повече от час.

Тихо, спокойно и изключително красиво място, хижа “Гургулица” е отправна точка към много от пътеките в Ибърския и Белмекенския дял на Източна Рила. Обикновено мястото е пълно с туристи. И има защо. На около 1100 метра надморска видочина хижата е лесно достъпна, скрита сред дърветата, добре поддържана и предлага онова, търсено от всички, спокойствие на планината.

Водопадите край Костенец Снимка: NOVA

Съвсем наблизо можем да зърнем още едно от съкровищата на Рила – поемаме по широката и утъпкана пътека към Скаловитския водопад. По-голямата част от маршрута е горска и прохладна в летните жеги. Разстоянието от хижата е около 2 километра, за които са необходими 30-40 минути. Слиза се надолу, което означава, че връщането може да е малко по-предизвикателно.

В един момент чуваме плясъка на водата, малко по-късно виждаме и самия водопад. Рано напролет е доста буен, но и в средата на лятото никой не би съжалил, че се е разходил дотук. Красотата на Скаловитец е малко по-различна. Той впечатлява с внушителния скален масив и виещата се по него вода. Добавяме към тази картина наистина приказната гора.

Водопадите край Костенец Снимка: NOVA

Ясно се очертават 3 скока с обща височина 56 метра. На очи обаче се набива средният, най-впечатляващият пад. Стръмничко е, но при повече внимание и упоритост, човек може да се изкатери по камъните и да усети мощния свеж полъх в подножието.