Далече в прегръдките на Източните Родопи е скрита древна природна и историческа загадка. Обитавани от хилядолетия, скалите са надупчени с прецизно оформени трапецовидни отвори, очевидно ставали свидетели на култови ритуали. Времето край феномена “Глухите камъни” е заспало така, че дори ехото наоколо потъва вдън земя.

Между Любимец и Ивайловград оставяме колата в широка отбивка и влизаме в почти голата дъбова гора. Плахите ноемврийските лъчи на слънцето се прокрадват сред дърветата и галят дебелата златна черга след есенния листопад. Пътеката към Глухите камъни е широка, приветлива и без особен наклон. Разстоянието от 2 километра се изминава за малко повече от половин час.

Изсечените скални ниши по четирите варовикови масива са стотици – вероятно над 500 – с което районът е известен като най-голямата група ниши в България. По-голямата част са с формата на трапец и са осеяни по внушителните канари.

Култовият комплекс в подножието на връх Света Марина е част от древно селище, претърпяло редица метаморфози през последните 3000 години. Популярна хипотеза е, че трапецовидните отвори са свързани с прехода към отвъдното, като са съхранявали тленните останки на хора. Районът е бил обитаван и през Средновековието. Вероятно замира след Четвъртия поход на рицарите-кръстоносци.

В самото начало на комплекса можем да видим изсечен в камъка символ (петроглиф) – слънчева ладия или поне такова го оприличават изследователите. Петроглифът е сред най-загадъчните, най-любопитните находки в местността.

Оставяме нишата със соларния символ зад гърба си и се спускаме надолу по склона. Стръмно е, но навсякъде има поставени помощни въжета. С повече внимание човек може да премине напълно безопасно.

Прави впечатление, че варовиковите камъни са видимо шуплести. Това е обяснението за липсата на ехо в района – феномена, заради който Глухите камъни са наречени именно по този начин. Фините дупки във варовиковата структура абсорбират звука.

Загадката на Глухите камъни Снимка: VASILKOVSKI.COM

Пътеката ни извежда пред тъмна проходна пещера. След като се изкачим по дървената стълба, ще трябва да се проврем през тесен тунел, известен като провиралката. Малко след това ще попаднем и край пещера от типа “утроба”. Така неусетно се връщаме в началото на кръговото отклонение край голямата скала. Оттам нагоре се изкачваме до върха на най-западния масив. Към живописната панорамна площадка водят издълбани от древните хора каменни стълби.

Загадката на Глухите камъни Снимка: VASILKOVSKI.COM

Оттук можем да се огледаме в детайли целия район. Точно под нас ясно се очертават руините на средновековна църква. Далече на Юг се разкрива очарователна есенна гледка към долината на река Арда и широката част на язовир Ивайловград. Когато облаците се заиграят над родопските ридове, над водоема светлините рисуват опияняващ пейзаж.

Загадката на Глухите камъни Снимка: VASILKOVSKI.COM

Освен прелестната панорама, на върха ще видим още едно от доказателствата за бурен живот по тези камъни хилядолетия назад във времето. Щерна – или огромен правоъгълен резервоар за вода, изкопан в меката варовикова скала.

В подножието на каменния масив можем да влезем в една от големите скални ниши в комплекса. Говори се, че помещението е било гробница на големец от онези времена. Със същата вероятност обаче, каменната стаичка може да е имала и съвсем друга функция по-късно, през средните векове.

Глухите камъни имат особена атмосфера, която носи усещане за тайнственост. Със сигурност мястото е пропито със съдбите, вярванията и обичаите на древните народи по нашите земи. Част от хилядолетното тракийско наследство, което ще изумява археологическата мисъл още дълго.