Някъде около тези водопади имало тайнствена пещера, скривалище на хайдушките чети по турско време. Така местните легенди за борците за свобода в онези смутни години дали името на приказните Хайдушки водопади в Берковския Балкан.

По течението на Голяма река По течението на Голяма река Снимка: VASILKOVSKI.COM

Поемаме по сравнително лек маршрут от покрайнините на Берковица към подножието на планината. Долината на едноименната река е живописно разчленена и между отделните ребра криволичат множество притоци. По пътя попадаме на вековно дърво. Ако се зачетем в надписа пред него – оказва се, че големият бряст е съвременник на Цар Иван Шишман. Ако това действително е така, дървото е на над 600 години.

Пътеката следва притока Голяма река и от квартал Беговица до водопадите дължината й е около 5 километра. Изминава се за около час и половина в едната посока. Голяма част от трасето е черен път без особен наклон, обслужващ водохващанията на града. Разходката в края на златния сезон предлага уюта, хармонията и спокойствието на планината, макар и есенна премяна на дърветата вече да е на земята.

Последният километър от маршрута е малко по-стръмен. Величествените букови дървета обаче правят ходенето в гората повече от приятно. Ако все пак имаме нужда от почивка, винаги можем да поседнем за кратко на пейките и беседките.

Двата скока, популярни като Хайдушките водопади, са закътани край мястото, където се вливат няколко планински дерета. Всеки поток събира водата по склоновете на Берковската планина, обградила градчето под формата на подкова. Водосборът е голям и обхваща урвите под заоблените била на около 1800-2000 метра надморско равнище. Самите водопади не впечатляват с височина. Тя е едва около 2-3 метра. Затова пък местността е усойна и приказно красива.

Хайдушки водопади край Берковица Хайдушки водопади край Берковица Снимка: VASILKOVSKI.COM

Единият от двата водопада се вижда и чува отдалече. Водата на потока Ценкова бара бушува панорамно пред нас с удивителна пенлива снага. Буквално на метри от омагьосващата гледка търсим с поглед втория водопад. Той е скрит между огромните канари в дълбокото дере, където текат Сливашка и Средна бара. Вижда се добре отгоре, макар че по-смелите биха могли да слязат покрай камъните и да усетят хладния му полъх отблизо.

Балканът около Берковица е колкото страховит с извисяващите се в далечината върхове към границата със Сърбия, толкова и привлекателен с китните възвишения, просечени от почти девствени планински потоци. Пътеката към Хайдушките водопади е от онези маршрути, при които с цената на сравнително малко усилия човек се потапя дълбоко в божествената прегръдка на планината.