Местообитанията на храстовиден очиболец на територията на Южноцентрално държавно предприятие-Смолян са в стабилно състояние, установи инж. Цветомир Цолов, който изследва редките растения. В България ендемитът расте единствено на съвсем ограничена площ в местност „Беглика“, район на „Раково дере“, Община Батак, Западни Родопи. Основното находище е едно, състоящо се от два големи масива, които отстоят на около 500 м. един от друг и се намират съответно в „Раково дере“ и в подножието на “ Малък Мечи връх“.

Храстовидният очиболец е растителен вид, включен в Червения списък на растенията в България с категория "Уязвим". Храстовидният очиболец е глациален реликт. Съхранил се е от минали етапи на палеогеографското развитие.

Кватернерните реликти са известни и като глациални, периглациални или ледникови, защото са разпространени във високите части на планините. Част от тях са растения, които по време на последните заледявания в Северна и Централна Европа мигрират на юг в планините на Балканския полуостров, превърнали се в техни убежища.

храстовиден очиболец Снимка: ИНЖ. ЦВЕТОМИР ЦОЛОВ

Храстовидният очиболец е нисък изправен храст, висок 20–80 cм, с многобройни разклонения, покрити с кафяво-червена или сива кора. Листата сa рехаво влакнести, нечифтоперести, с 5–7 продълговати листчета, с дълги дръжки, с яйцевидни прилистници. Отгоре листата са тъмнозелени, отдолу са светлозелени. Цветовете са жълти, до 30 мм в диаметър, разположени са на дълги дръжки поединично или в рехави щитовидни съцветия по върховете на клонките. Цветовете са със застъпващи се венчелистчета в най-различни нюанси на жълтото и размери-от множество дребни цветчета до единични цветове по 2,5 – 3 см, при някои културни сортове до 5 см.

При културните сортове се наблюдават други цветове –оранжеви, червени, розови, дори бели. Плодът е кафяво орехче. Цъфти от началото на юни до септември, плодоноси август-ноември. В България достига височина до 1 м. и цъфти от май до септември.