Чрез анализ на митохондриална ДНК и микросателитни маркери, международен екип учени са установявили, че къдроглавият пеликан притежава сравнително ниско генетично разнообразие в целия си ареал, съобщават от Българското дружество за защита на птиците. Това вероятно е резултат от исторически процеси, свързани с последната ледникова епоха. Сред причините е и драматичният спад в числеността на вида през 19 и 20 век, заради пресушаване на влажни зони, безпокойство и директно преследване от човека.

Международно проучване на къдроглавия пеликан Снимка: БДЗП

Между отделните колонии съществува слаба, но отчетлива генетична структура. Установена е и зависимост между географското разстояние и генетичните различия между колониите, което предполага, че обменът на индивиди се осъществява постепенно между съседни популации, показват още резултатите от изследването. Въпреки това, активният обмен на птици между различни влажни зони продължава да поддържа генетичната свързаност на вида в голяма част от неговия ареал.

Анализите предполагат, че съвременното разпространение на къдроглавия пеликан е започнало след последния ледников максимум преди около 20 000 години, когато видът вероятно е оцелял в райони около Черно море и Понто-Каспийския регион, а впоследствие постепенно е разширил ареала си към Европа и Централна Азия.

Свилен Чешмеджиев Снимка: БДЗП

В проучването участват учени и природозащитници от 10 държави. Сред тях е Свилен Чешмеждиев, докторант в Националния природонаучен музей при БАН. Изследването е базирано на генетични проби от 299 къдроглави пеликана, събрани между 2019 и 2025 година в 15 гнездови колонии — от Балканите и Турция до Русия и Монголия. България е представена с проби от най-голямата колония в страната — защитената местност „Калимок-Бръшлен” край Тутракан.