Геомагнитната обсерватория в Панагюрище е единствената по рода си у нас. В нея чрез първокласна апаратура се извършват различни изследвания, сред които и измерването на големината и посоката на магнитното поле. Тези данни са важни, тъй като благодарение на тях се издават предупреждения за бушуващи магнитни бури.

Доц. Петя Трифонова разказва, че 2024 г. е започнала сравнително спокойно. Досега е имало няколко магнитни бури, които са продължили кратко и които не са достигнали кой екстремни стойности. Тя пояснява, че се очаква в скоро време това да се промени, защото все повече се приближаваме към максимума на 11-годишния слънчев цикъл, когато се смята, че Слънцето ще бъде по-активно, следователно ще има повече регистрирани бури на Земята.

„Слънчевият максимум на сегашния 25-и слънчев цикъл ще бъде между 2025 и 2026 година“, казва Трифонова.

Най-чувствителни към подобен тип явления са възрастните, както и хората с хронични заболявания. Най-често споделяните симптоми са главоболие, неконтролирано повишаване на кръвното налягане, което не се повлиява от обичайната терапия, безсъние и др.

Магнитните бури оказват своето влияние и върху технологиите. Доц. Трифонова посочва, че системите, които са най-уязвими от магнитни бури, са две – едната е електроразпределителната система, а другата е комуникационната система.

„Когато имаме формиране на ток в атмосферата и йоносферата – там се наблюдава уплътняване и съответно промяна на бързината на изпращане и на получаване на сигнала. Получава се изкривяване на GPS услугите, получава се разпадане на комуникацията“, разказва още Трифонова.

Геофизиците съветват големите технологични компании да имат предвид очакваните изменения в магнитното поле и да разполагат с резервни системи, които да бъдат използвани при нужда.

„Смятам, че техниката и технологията са напреднали дотолкова, че защитни системи на тези критични инфраструктури да могат да се инсталират. Въпросът е, че няма как да мине без някакви поражения и увреждания. Последната много силна магнитна буря беше през 2003 година – тогава над 10 сателита са получили увреждания в слънчевите панели, захранващи управлението им в комуникацията със Земята. Има данни и в Южна Африка и на север в Русия за проблеми с железопътния транспорт, защото там генерираните токове също са причинили сработване на защити, падане на бушони и прекъсване на захранването“, разказва Трифонова.

Данните, които нашата обсерватория регистрира, отиват в реално време в световната мрежа от магнитни данни, която се казва „Интермагнет“.

„Освен това всяка година нашите данни, които отговарят на определени критерии, процедури и проверки, се изпращат в Световния център за данни в Единбург“, допълва тя.

Геофизикът Методи Методиев казва, че имат и дългогодишно партньорство с военно-географската служба, на която помагат за изработката на картите им.

„Освен това тези магнитни измервания се използват при археологически разкопки – такива неинвазивни методи за определяне на какво има под земята. Също така с военните, с МО, имаме задачи като определянето на деклинацията на площадката за калибриране на самолетни компаси в Граф Игнатиево във връзка с приемането на новия изтребител на ВВС. Деклинацията е разликата между географския север и магнитния север“, разказва Методиев.

Учените от обсерваторията ни разказват, че мястото, на което тя е построена преди повече от 80 години, далеч не е избрано случайно.

„Изискванията са много високи към особеностите на мястото, където да бъде построена тази обсерватория. Тя трябва да е отдалечена от населени места, да няма наблизо железопътни линии, големи натоварени шосета, големи заводи, трябва да има ниски подпочвени води, сравнително постоянни температурни условия. Това място е отговаряло най-добре на тези условия“, казва доц. Трифонова.

Все по-силните темпове, с които се развива урбанизацията обаче, поставят на изпитание работата на обсерваторията. Методиев споделя, че разрастването на града е предизвикателство, тъй като води до внасяне на големи смущения в данните. Случайните данни често не могат да се отделят от основните и затова промяната и приближаването на града към обсерваторията е много сериозен проблем.

„Единственото, което можем да направим, е да следим качеството на данните и в момента, в който това качество спадне под изискуемия минимум, вече оттам-нататък се правят постъпки за преместването или просто се примиряваме, че това е положението и продължаваме напред“, допълва още той.

Какво точно ще се случи напред – никой не е в състояние да предвиди. Геофизиците се надяват властите да гарантират запазването на единствената у нас подобна обсерватория.