Лечебните качества на българските минерални води са познати още през древността, когато край минералните извори възникват редица селища: Аугуста (Хисаря),  Пауталия (Кюстендил), Акве Калиде (по-късно Термополис, днес Бургаски минерални бани), Германея (Сапарева баня), Танзос (Сливенски минерални бани), Улпия Сердика (София) и др.

В България има над 225 минерални извора с общ дебит над 5000 l/s – в Южна България преобладават естествените находища, а в Северна България – чрез сондаж. Най-много са минералните извори с температура 37 – 50°C.

В Северна България изворните минерални води са с по-ниска температура. Най-висока – 38°C, е температурата на минералната вода във Вършец.

Находищата в Южна България са предимно с топли и горещи (хипертермални) води – в долините на Струма и  Места, северното подножие на Западните Родопи. Най-горещият минерален извор в страната е при Сапарева баня – 103°C. Много горещи (50 – 90°C) са находищата на минерални води във Велинград, Кюстендилско, Долнобанската котловина и Беденските бани (Девин).
 

Снимка: pixabay

Минералните води в България в по-голямата си част са слабо минерализирани и с различна активна реакция (pH). Има води със силно кисела реакция (pH по-ниско от 3,5), с умерено кисела (pH от 3,5 до 5,5), с леко кисела (pH от 5,5 до 6,8), с неутрална реакция (pH от 6,8 до 7,2), с леко алкална (pH от 7,2 до 8,5), с умерено алкална (pH от 8,5 до 9,5) и води със силно алкална реакция (pH над 9,5).

Повечето води у нас са алкални и са подходящи за консумация както от здрави, така и от болни хора.

Българските минерални води съдържат различни микроелементи и лечебни газове, най-често въглероден двуокис, сероводород и радон.

На територията на България има доста извори с минерална вода, която съдържа радон. Тази вода се използва главно за външно приложение и не се бутилира, защото е радиоактивна.