Моногамията е рядко срещано явление при животните, но има и изключения, разказват експертите от WWF-България. При много видове птици се наблюдават дългогодишни партньорства, но същото не може да се каже за бозайниците – едва около 5% от тях образуват моногамни връзки.

Чифтосването за цял живот се установява при видове, при които то подобрява репродуктивния успех, например когато грижите и на женския, и на мъжкия родител са жизненоважни за оцеляването на малките. Нека разгледаме някои от моногамните животински видове.

Европейски бобър (Castor fiber)

Европейските бобри образуват двойки за цял живот, като това е практично решение, увеличаващо шансовете им за оцеляване. Двойката създава колония, където живее с малките си, преди те да се отделят и да потърсят на свой ред партньори. Размножаването е веднъж в годината. Семейните връзки при бобрите са много силни – те си помагат в родителските задължения, намирането на храна, защитата и поддръжката на територията.

Гибони (Hylobatidae)

Много човешки двойки си имат „своя“ песен – определена мелодия, която е звучала във важен момент от взаимоотношенията им. Именно общата песен е това, което сближава и гибоните в началната фаза на връзката им. Двойките гибони изпълняват „дуети“ или поредици викове, които комбинират индивидуалните им брачни песни в една. Координираните дуети се пеят по време на интимни моменти като взаимно почистване или когато двойката е разделена. Женските гибони остават в центъра на територията, а поддържането на песента не позволява на мъжките им партньори да се отдалечават много от дома.

Гибон Гибон Снимка: WWF България

Сив вълк (Canis lupus)

В една глутница обикновено само водачът (алфата) и неговата партньорка се чифтосват. Двойката остава заедно за цял живот, за да затвърди лидерската си позиция и да осигури стабилността на глутницата. Създават ново поколение всяка година, като останалите вълци също помагат в грижата за малките. В глутницата има строга социална йерархия, а моногамията помага на алфата да покаже своята сила и превъзходство над другите мъжки.

Късоопашат сцинк (Tiliqua rugosa)

Дългосрочната моногамия при гущерите е рядко срещана, но късоопашатият сцинк (ендемичен вид в Австралия) е изключение. Въпреки че живеят предимно в самота, тези малки гущери година след година се връщат при един и същ партньор за размножителния сезон. Повечето имат връзки по 10 -15 години. Причината – индивидите, които се връщат при установен партньор, могат да започнат да се чифтосват по-бързо от тези, които тепърва ще се опитват да привлекат половинка. Така шансът за успешно продължение на рода се увеличава.

Черен лешояд (Aegypius monachus)

Черните лешояди са един от най-често споменаваните примери за моногамия в животинското царство. Събирането на двойката става чрез специален ритуал на ухажване, който понякога включва и танц във въздуха. След като яйцата са снесени, мъжкият и женската споделят отговорността за мътенето, като се редуват на смени.  

Това, което отличава черните лешояди от други птици, е начинът, по който се налага моногамията им. Наблюдавано е, че ако единият от двойката започне да „флиртува“ с друг лешояд, цялото ято се обръща срещу него и го атакува, принуждавайки го да се върне в брачното гнездо. Изневярата определено не се толерира.

Канадски жерав (Antigone canadensis)

Канадските жерави търсят партньор при ежегодната си миграция към местата за размножаване и образуват двойка, пеейки в унисон. Мъжките изпълняват сложни танци като част от ритуала преди чифтосването. Двойките остават заедно цял живот, грижат се съвместно за гнездото и отглеждат по едно поколение всяка година.

Прерийнa полевкa (Microtus ochrogaster

Прерийните полевки са уникални сред своите събратя от близки видове поради склонността си да се чифтосват за цял живот. Тези малки северноамерикански обитатели имат моногамни връзки, при които мъжките се свързват с първата женска, с която се чифтосат. Живеят заедно през цялата година, гушкат се, почистват се взаимно и заедно отглеждат малките си. Смята се, че причината за силната им връзка е определен хормон в организма им, който ги прави по-грижовни и с по-развито чувство за принадлежност към партньора.

Албатроси (Diomedeidae)

Брачните танци на албатросите са едни от най-интересните в царството на птиците. Албатросът прелита големи разстояния над океаните, но въпреки дългите си пътувания винаги се връща на същото място и при същия партньор, когато дойде време за размножаване. Двойките се ухажват в продължение на няколко години и – обичайно  - остават заедно за цял живот. Учените обаче са наблюдавали и случаи на „изневяра“ или „развод“ при албатроси.

Албатроси Албатроси Снимка: WWF България