Април 2023 г. е четвъртият най-топъл месец април в света, но с големи регионални отклонения – с високи месечни температури над нормата в много райони на Югоизточна Азия, Западна Антарктида и в Северна Канада, съобщава climateka.bg, предава NOVA.

В по-голямата част от България обаче средните температури са били по-ниски от нормалното.

В по-голямата част от равнинната и низинната част на страната, месечните температури са били между 0,5 и 2 °C по-ниски от нормата за периода 1991 – 2020 г., според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции.

Около и над нормата са били средните месечни температури в източните райони от страната и най-вече по Черноморието. Относително най-студено е било в някои планински райони, както и в централните части на Западна България, където има места с месечна аномалия повече от – 2 °C.

Тазгодишният април е четвъртият най-студен месец април в България, след 2003, 2008 и 2002 г. През ХХ в. най-студен април е отчетен преди 25 години, през 1997 г., според справка в архива на НИМХ. Ако се върнем още по-назад в историята, се вижда, че най-студен изобщо в цялата ни метеоистория е април от 1893 г. Най-топъл в цялата редица с данни е бил април от 1934 г.

С голяма положителна аномалия са още и 1953, 1964, 1968, 1989 г, а през новия век най-топли са били месеците през 2016 и 2018 г, когато температурите на много места в страната достигат до 30 °C. Април е един от месеците, който през последните 30 години е претърпял сравнително малка промяна – затоплянето е минимално, и обикновено е в рамките на 0,3 – 0,4 °C.

Повечето дни от април 2023 г. са били с по-студени дневни температури от нормата. Най-студено е било в началото на месеца, когато някои дни са били с 6 до 10 °C по-студени от нормалното за периода. Температурите в този период са били с типично зимни стойности и освен в планините, сняг е превалявал в Североизточна България, Предбалкана и високите западни полета, включително и в София.

По-топъл период е настъпил едва след 20 април, но той не е успял да компенсира студените дни преди това, а в края на месеца новото застудяване е понижило температурите и това е причината в някои низини да бъдат отчетени късно-пролетни слани.

Същевременно по-ниските априлски температури, в съчетание с наднормените валежи, са подобрили значително влагозапасите на почвените слоеве в по-голямата част от страната и засушаванията са били елиминирани.

На места в Източна България падналите количества валеж са били повече от 2 пъти над месечните норми.