В големия блян на възрожденците от XIX в. за свободна и независима България се е приютила и мечтата за добре уредена библиотека. Затова и само няколко месеца след приключването на Руско-турската освободителна война в столицата на възстановената българска държава отваря врати Софийската народна библиотека.

Доц. д-р Красимира Александрова – директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, споделя: "Идеята за създаването на тази библиотека е на видния учител Михаил Буботинов, който дава предложение да се създаде за младата българска столица библиотека, която да я подпомогне образователно и културно.".

По това време Михаил Буботинов е секретар на градския съвет, назначен от първия губернатор на София – Пьотр Алабин. Вицегубернатор на града е Марин Дринов – един от основателите и пръв председател на Българското книжовно дружество в Браила. Алабин и Дринов не само радушно приемат призива на Буботинов, а дейно започват да работят по уредбата на библиотеката.

През юни 1879 г. се появява държавно учреждение с името Българска народна библиотека и за неин първи директор е назначен Георги Яковлев Кирков. Деен и енергичен по природа, не след дълго Кирков замисля да премести Народната библиотека в „най-представителната сграда” в София по онова време – бившата Буюк джамия, където днес се помещава Археологическият музей.

Днес Националната библиотека притежава най-голямата и с национално значение колекция от славянски ръкописи, включваща над 1500 книжовни паметника от XI до XIX в.

Благодарение на някогашната си служба в Главната квартира на княз Владимир Черкаски, директорът Георги Кирков привлича в библиотеката и конфискуваните по време на военните действия от Руско-турската война турски служебни и граждански документи. Тази сбирка слага началото на познатия днес ориенталски отдел на Националната библиотека.

В архива се пазят джобните тефтерчета на Васил Левски, Христо Ботев и много документи на изтъкнати дейци на националноосвободителното движение.

В навечерието на Първата световна война е взето решение за построяване на нова сграда на библиотеката, към която да има и музей. Направен е изкоп на терена пред Военния клуб, но световните събития и трагичната участ на страната осуетяват целия замисъл. Този ров е запазен и до ден днешен и се е превърнал в част от т. нар. от софиянци "градинка на "Кристал".

Сградата, в която днес се помещава Националната библиотека е издигната на същото място със сключен през 1946 г. целеви държавен заем. Проектът е дело на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов.

През 1948 г. в библиотеката е създадена картографска сбирка, като в началото тя наброява едва 1500 единици. Днес в тази колекия има повече от 10 600 карти, атласи и глобуси.

Новата сграда на библиотеката е открита през 1953 г. и е наречена на името на Васил Коларов. Липсва обаче планираното книгохранилище и на практика зданието представлява само половината от предварителния проект – 67 години по-късно то още очаква да бъде завършено.

През 1963 г. институцията е преименувана Народна библиотека „Кирил и Методий”. Последната смяна на името е през 2009 г. – Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

"Националната библиотека на България безспорно за всички нас, българите, е символ на мъдростта и знанието. Тя е национална гордост.", убедена е доц. д-р Красимира Александрова.

През всичките години на своето съществуване библиотеката остава истински храм на духовността.

"Тъй солунските двама братя насърчваха дедите ни..."

И до днес в 24-тия ден от месец май малките и пораснали жители на София заедно изричат молитвата за прогрес: "Напред! Науката е слънце, което във душите грей! Напред! Народността не пада там, гдето знаньето живей!".

Гледайте видеото от канала "5 минути София" във Vbox7