Измина седмица от земетресенията, които промениха завинаги живота на стотици хиляди семейства в Турция и Сирия. Потвърденият брой на жертвите към този момент вече е над 36 000. Много други остават затрупани под руините.

Повече от 180 часа след първия трус, надеждата за намиране на още оцелели в руините не угасва.

Все повече усилия обаче се насочват към грижа за тези, които оцеляха, но нямат нито храна, нито покрив над главите си.

Турция и Сирия трудно се съвземат от първоначалния ужас. Въпреки минусовите температури, едно нещо продължава да свети силно – това е надеждата. Надеждата, че именно твоите близки ще са част от онези случаи на оцеляване по чудо, за които продължаваме да чуваме дори днес – толкова много часове след първото разлюляване на земята.

В последните дни екипът на NOVA беше на много места, които буквално са изравнени със земята. Запрян Запрянов, Ангел Пешков и Георги Георгиев изминаха повече от 4 000 километра, бяха в Адана, Газиантеп, в призрачния Нурдагъ. Показаха града-епицентър на най-силния трус от 7,8 по Рихтер – Пазарджък, както и успешната акция на български пожарникари в Бесни.

И навсякъде, освен отчаянието и безмерната тъга на хората, загубили своите семейства, екипът срещна много доброта, обич и надежда.

В развалините край Нурдагъ срещна Юкеш и най-ценното в живота му – неговите внуци. Запалил им е огън, за да се стоплят след студената нощ.

„Децата не могат да спят в колата, имат проблеми със стоплянето, опитваме да спестим мазут. Много е студено в колите и ставаме на лед”, споделя Юкеш.

На 140 километра на Запад от Нурдаъ – в Адана, багерите отнеха правото на тъгата и тишината да завладеят града. До преди няколко дни, на мястото, на което се намира екишетъ нa NOVA, се издигаше частично разрушена жилищна сграда. Властите я събориха от съображения за сигурност.

Сейхан си оправя тръбите. Докато багерите работят в съседната сграда Сейхан се готви за мисия.

„Занимавам се с това да оправям водоподаването на хората. След труса ходим по приземните етажи, макар да знаем, че така рискуваме живота си”, разказва Сейхан.

Вини строителите за трагедията, пред която се изправи Турция.

„Според мен една от причините е некачественото строителство и материалите, които са използвани”, смята той.

И той, като повечето хора там, е изгубил свои близки, но смята, че едва когато погуби сърцето си, ще изгуби всичко.

„И вашите сърца са много големи. Благодаря на България за помощта”, казва Сейхан.