Горските пожари не възникват само през лятото, но обикновено тогава са най-интензивни. С годините обаче са се появили погрешни схващания, които често имат драматични последици за хората и околната среда, обясняват от WWF и оборват някои от тези разпространени митове.

Погрешни схващания за горските пожари Снимка: WWF България

Може ли от цигара да тръгне голям пожар?

Твърдението, че цигарата е прекалено малка, за да предизвика пожар, е подвеждащо. Дали дадено място ще се възпламени не зависи от размера на източника на запалване, а от условията наоколо. Сухи горими материали като изсъхнала трева, борови иглички, листа и други се запалват с относително малко енергия, особено след продължително горещо и сухо време. 

Изхвърлени фасове са били причина за многобройни пожари. При определени условия дори една тлееща цигара може да възпламени сухата растителност и когато пламъците достигнат храсти и дървета, пожарът бързо се разраства. Затова органите за противопожарна защита постоянно съветват да не се изхвърлят цигари на земята или от превозни средства. Това правило трябва да се спазва не само по време на пожароопасния сезон, а винаги – нека пазим природата чиста.  

Горят ли здравите гори?

Подобно твърдение е прекалено опростено. Дори здрави, процъфтяващи гори могат да пламнат при определени условия. Фактори като продължителна суша, ниска влажност, високи температури и силни ветрове могат да изсушат растителността до такава степен, че тя да стане силно запалима, независимо дали дърветата са здрави или подложени на стрес. Макар че здравите дървета често съдържат повече влага, те не са пожароустойчиви. Не състоянието на гората е причина за пожарите. Всъщност в 90% от случаите те се дължат на човешки действия – неволни или умишлени. Фактори като климатичните промени също допринасят за усложняване на ситуацията. 

По-устойчиви ли са разредените гори?

Насърчаването на сечите за разреждане на горите с оглед по-голяма устойчивост на пожари невинаги е оправдано. Подобна мярка може да има своя ефект при някои гори, например боровите култури на нетипични месторастения, особено на южни, сухи склонове, където провеждането на отгледните сечи е ключово за поддържането на горите в оптимално състояние по отношение устойчивост на горски пожари. В такива гори подобни действия са оправдани, защото боровата гора, особено в сух период, се възпламенява много лесно, включително и короните на дърветата. В други гори, например високопланински гори от сенкоиздържливи видове като обикновения бук и др., по-голямото разреждане ще има обратен ефект с намаляване на склопа и създаване на по-добри условия за развитие на подлесната растителност, редуцира се влажността в почвата и въздуха, което повишава риска от пожари.

Погрешни схващания за горските пожари Снимка: WWF България

Намалява ли дъждът опасността от пожар?

Валежите могат да намалят интензитета на пожара, но ефектът им зависи от количеството, продължителността и конкретния момент. Кратък дъжд ще навлажни повърхността на листата, но няма да успее да проникне в по-дълбоките слоеве на сухия органичен материал, където тлеещото горене може да продължи незабелязано. По време на продължителни суши са необходими наистина значителни валежи, за да повлияят на пожар.

Понякога горските пожари продължават дни наред дори и след валежи. Тлеещите огнища в корените на дърветата, паднали дървесни трупи и дълбоки слоеве от листа могат да оцелеят под влажната повърхност, преди да се възпламенят отново, когато условията станат по-топли, сухи или ветровити. Затова териториите, в които са върлували пожари, остават под наблюдение, след като видимите пламъци са утихнали.

За да се потуши голям пожар, не може да се разчита на дъжд – необходими са много други средства и усилия, включително помощ от въздуха чрез специализирана летателна техника.

Само в държавите с горещ климат ли има горски пожари?

Въпреки че високите температури повишават риска от горски пожари, те са само част от проблема. Пожари възникват навсякъде, където има източник на запалване и горивен материал. За мащаба на пожарите и тяхната интензивност ключова роля оказват и метеорологичните условия.

Всъщност някои от най-големите и най-разрушителни горски пожари в света са възникнали в региони с хладен или дори субарктичен климат. Фактори като засушавания, ниска влажност, силни ветрове и натрупване на горима растителност често са по-важни от средната годишна температура. Климатичните промени удължават пожароопасните сезони и увеличават честотата на екстремни метеорологични условия в много части на света, които исторически са се считали за по-малко податливи на пожари.

Канада например често е засегната от големи горски пожари, въпреки преобладаващо хладния си климат. През 2023 г. там имаше рекордни по мащаб огнени бедствия, изгоряха над 15 млн. хектара, засегнати бяха всички провинции. През 2021 г. пожарите увредиха 18,2 мил. ха, основно в Сибир. Швеция преживя безпрецедентен сезон на горски пожари през изключително горещото и сухо лято на 2018 г., като пожарите обхванаха територии чак до Полярния кръг. Горските пожари във Великобритания през 2025 г. унищожиха над 47 000 хектара, което също е негативен рекорд за страната. Това са само част от примерите, които доказват, че рискът от пожари не се ограничава до традиционно горещи региони.

Могат ли ли животните да избягат от горския пожар?

Това отново е едно твърде опростено твърдение. Едри бозайници и възрастни птици са способни да избягат от настъпващите пламъци, но много животни не се движат достатъчно бързо. Малките птици в гнездата или хралупите на дървета, бебетата прилепи, костенурките и други влечуги, земноводни, таралежи са изложени на риск, както и дребни бозайници, укриващи се в дупки, които се изпълват с топлина и дим. Прекалено младите или възрастни индивиди рядко успяват да се спасят от пожар.

За безбройните жертви сред насекоми, паяци, охлюви, червеи и други малки организми дори не се говори, а техните загуби могат да имат съществени екологични последици предвид важната им роля в природния кръговрат. Да не забравяме също така, че дори животните да оцелеят по време на пожара, много от тях страдат от изгаряния, наранявания, вдишване на дим и в допълнение след това – от загуба на подслон и храна и изтласкване от обичайната им територия, ако все пак оцелеят от нараняванията си.