НАСА направи невероятно откритие за Уран

Наистина ли атмосферата на планетата изтича в космоса

Снимка: pixabay Снимка: pixabay

Специалисти на НАСА направиха забележително откритие. Те анализираха повторно данни от космическия апарат "Вояджър 2", който прелетя край планетата Уран през 1986 г., благодарение на които установиха, че атмосферата ѝ "изтича" през масивен плазмоид.

Атмосферните загуби се дължат на усуканото магнитно поле, което кара магнитосферата да подскача "като лошо ритната футболна топка", съобщават учените, цитирани от световните медии. Това явление води до образуване на заредени мехурчета плазма, наречени плазмоиди, които изтичат от магнитното поле, докато Уран орбитира около Слънцето.

 

 

Според изследователите размерите на плазмоида около планетата са 204 387 км на 402 336 км и той е изтеглил между 15% и 55% от атмосферата на Уран.

Магнитното поле защитава планетите, отблъсквайки слънчевия вятър. От НАСА обаче обясняват, че то създава и "фунии", през които атмосферата може да изтече. Подобно явление е било наблюдавано и при Юпитер и Сатурн. Вероятно Марс е загубил атмосферата си по същия начин.

Ситуацията при Уран обаче е различна.

"Оста на магнитното поле сочи 60 градуса настрани от оста на въртене. Затова при въртенето на планетата магнитосферата подскача като лошо ритната топка", обясниха от НАСА в изявление.

 

 

Това движение е толкова уникално, че успява да привлече вниманието на екип от космическия център "Годард", който е ръководен от Джина ди Брачо. Специалистите са успели да извлекат данни за 34 години, изпратени от "Вояджър 2". Информацията гарантирала за силата и посоката на магнитните полета в близост до Уран по време на преминаването на космическия апарат.

Плазмоидът се появява само за 60 сек. от 45-часовия полет на "Вояджър 2" край гигантската планета и прилича на малко отклонение в данните, но всъщност наподобява формата на цилиндър, когато е пресъздаден триизмерно.

При сравняването на резултатите с плазмоидите, наблюдавани над Юпитер, Сатурн и Меркурий, учените изчислили, че цилиндърът е дълъг поне 204 380 км и е широк близо 402 330 км. Те смятат, че този плазмоид, подобно на останалите, съдържа заредени частици, предимно йонизиран водород.

"Центробежните сили се задействат и плазмоидът изтича", казва партньорът на ди Брачо Дан Гершман.

Заключенията на специалистите от НАСА са, че такъв тип плазмоиди могат да представляват до 55% загуба на атмосферна маса при Уран, което е повече от тази при Сатурн и Юпитер.