Натриевият хлорид е сол, на която до най-голяма степен се дължи солеността на водата в моретата и океаните и на междуклетъчната течност при много многоклетъчни организми. Използва се широко като овкусител и консервант за храни.
Човешкото тяло използва солената вода, за да изпраща електрически сигнали, които карат сърцето да бие, а мозъкът – да мисли. Концентрацията на натриеви йони в кръвта е пряко свързана с регулацията на нивата на телесните течности. Тялото използва йонни помпи, които правят възможен този процес. Йонните помпи са мембранни белтъци, които имат свойството да се свързват с различни йони и да ги пренасят през мембраната. Много болести се причиняват от неправилна функция на йонните помпи.
Посредством топлото течение Гълфстрийм, което тече северно от тропиците, солената вода служи като преносител на топлината около планетата. Течението се активира от промените в солеността на окенската вода. Когато полярните шапки са замръзнали, океанската вода наоколо е по-солена. По-солената вода е по-тежка и потъва надолу, като раздвижва океана и активира теченията. Поради промените в климата обаче ледените шапки се топят, а това се отразява на преноса на топлина и хранителни вещества чрез теченията.
Солената вода може да бъде използвана да абсорбира въглеродния диоксид във въздуха. За да се предотврати най-лошия ефект от климатичните промени, е нужно въглеродният диоксид да бъде извлечен от въздуха. Световният океан върши това, като елиминира над една четвърт от въглеродните емисии, които човешката дейност създава, но възможностите му намаляват.
Въглеродният диоксид реагира с водата и образува йони, които увеличават киселинността на океаните, което застрашава организмите, чиито дом са океаните. Хората биха могли да използват този ефект в своя полза – ако атмосферният въздух влезе в съприкосновение с вода, съдържаща калиеви йони (подобна на солената вода), въглеродният диоксид би могъл да бъде "прехванат" много ефективно и нескъпо.
Създаването на батерии, които използват солена вода, може да разреши проблемите със складирането на енергията. В момента соларните панели преобразуват ефективно слънчевата топлина в енергия, но хората се нуждаят от по-евтини и надеждни начини за съхраняването ѝ. Литиево-йонните батерии, които са най-често използваната технология, работят благодарение на течност, която е скъпа и потенциално пожароопасна. Замяната на тази течност със солена вода е фокус на съвременни научни разработки – такива батерии биха били много по-евтини и сигурни.
През отминалото столетие някои от най-големите учени, номинирани за нобелова награда, са изследвали важността и ценността на солената вода. В наши дни с помощта на суперкомпютри и квантова механика се правят симулации на поведението на солената вода, но учените все още не могат да предскажат дори най-простите ѝ възможности.
Разгадаването на възможностите на солената вода е жизнено важно за разбирането как функционира човешкото тяло и може да се окаже ключът за спасяването на планетата ни.
По материали от weforum.org
