Има маршрути, които всеки планинар познава. Хижа Безбог, Попово езеро, Тевно езеро – едни от най-посещаваните места в Пирин. Между тях обаче се крият и по-малко познати кътчета, които лесно могат да останат незабелязани.
Такива са Самодивските езера – три малки ледникови езера от групата на Поповите езера, разположени в живописен циркус между върховете Джангал, Момин двор и Кралев двор. Макар да са близо до един от популярните маршрути в Пирин, тук атмосферата е различна – по-сурова, тиха и впечатляваща.
Именно натам ни отвежда Ники Василковски, който показва защо понякога си заслужава да се отклониш от най-утъпканата пътека.
Преходът най-често започва от хижа Безбог и преминава покрай Попово езеро. Постепенно гората остава назад, а мястото ѝ заемат гранитни върхове, каменисти склонове и широки високопланински панорами. Маршрутът не е от най-леките, но по пътя гледките, малките езера и характерната растителност превръщат прехода в истинско преживяване.
Самодивските езера носят и една от интересните легенди на Пирин. Според народните вярвания тук нощем слизали самодивите, за да танцуват край водата. А когато застанеш до тихите езера, обградени от скали и почти без следа от човешко присъствие, не е трудно да разбереш как са се родили подобни истории.
С Пирин е свързана и една от най-разпознаваемите билки у нас – мурсалският чай. Наричан още пирински чай, той расте по високите, сухи и каменисти склонове и от векове се свързва със сила и издръжливост. Тук връзката му с природата се усеща съвсем естествено – той буквално е част от този пейзаж.
След няколко часа по пътеката идва време и за заслужена почивка. Ники се наслаждава на гледката с Мурсалски чай Мента от Olympus. Свежите ментови нотки допълват характерния вкус на мурсалския чай и носят приятно усещане за прохлада след дългия преход. Напитката е без консерванти, оцветители и изкуствени подсладители – естествено продължение на усещането за Пирин и посланието на Olympus: „Чист и честен. Като планината.“
Ако това лято поемете към Попово или Тевно езеро, отделете време и за Самодивските езера. Понякога именно малките отклонения се превръщат в най-запомнящата се част от прехода – а Пирин умее да възнаграждава любопитните с гледки, които остават в съзнанието дълго след връщането в низината.
