Полярната сова е сред най-впечатляващите птици в света – едра, снежнобяла и изключително грациозна, обясняват от Българското дружество за защита на птиците. Тя е една от най-големите сови и обикновено гнезди далеч на север, в Арктика, следвайки цикличните колебания в числеността на лемингите – основната ѝ храна. В години с изобилие на храна част от популацията мигрира на юг и се заселва в планинските райони на Швеция.

През XIX век в много части на света полярната сова е била жестоко преследвана – хиляди индивиди са убивани за препариране, а възрастни птици и яйца са събирани за храна. Днес в света са останали едва между 14 000 и 28 000 полярни сови. Видът е включен в Червения списък на IUCN като уязвим, а числеността му продължава да намалява.Въпреки това полярната сова е истинско чудо на еволюцията. Тя може да чува плячка, скрита дълбоко под снега, и да се гмурка през снежната покривка, за да я улови. Отлично камуфлирана в арктическите пейзажи, тя е способна да живее десетилетия в едни от най-суровите условия на планетата. В продължение на дълго време Швеция е предоставяла именно такива условия – студен климат, открити пространства, влажни зони и изобилие от дребни гризачи.

Полярна сова Снимка: БДЗП

Полярната сова в Швеция

Полярните сови са гнездили нередовно в Швеция в продължение на векове. През 70-те години на XX век стотици двойки са отглеждали малките си в планинските райони, превръщайки вида в символ на дивата северна природа на страната. След 2015 г. обаче настъпва тишина – няма гнезда, няма малки, няма данни за размножаване. През есента на 2025 г. полярната сова официално е обявена за регионално изчезнала в Швеция. Това тежко решение не е изненада.

„Изключително сме обезпокоени от развитието. Популациите на повечето видове сови в Швеция са в упадък. Една от основните причини са климатичните промени, които правят „годините на гризачите“ все по-редки“, казва Никлас Аронсон, главен редактор на списание Vår Fågelvärld на BirdLife Швеция.

Как се стигна дотук?

Совите избират отдалечени и спокойни места за отглеждане на малките си. Но разширяването на инфраструктурата, строителството, обезлесяването и други човешки дейности водят до загуба на подходящи местообитания за много видове, които някога са гнездили в Швеция.

Най-голямата заплаха за полярната сова обаче остават климатичните промени. По-топлите зими носят повече дъжд и по-малко сняг, което разрушава снежните тунели, от които лемингите зависят, за да оцелеят. Без тези дребни гризачи полярните сови не могат да се изхранват. Същевременно затоплянето на Арктика унищожава и самите ландшафти, от които видът зависи.

Изчезването на полярната сова от Швеция е не просто загуба на един вид. То е ясно предупреждение колко бързо се променят арктическите екосистеми. Това е болезнено напомняне за нуждата от ефективни природозащитни действия.