В западната част на Сахара – в Мавритания, се намира структурата Ришат с диаметър 40 km, известна като Окото на Сахара.

Структурата е идентифицирана за първи път през 1963 г. от Френския географски институт. През 1965 г. астронавтите от "Джемини IV"  имали задача да търсят кръгови структури, предизвикани от сблъсъци, и тогава Окото било заснето.

Отначало учените приели, че Окото на Сахара е метеоритен кратер, но не открили достатъчно количество разтопени скали, което да потвърди това предположение. През 1973 г. френският геолог Теодор Моно проучва структурата и предлага друго обяснение, което се доближава до съвременното схващане.

През 2002 г. канадски експедиции изследват детайлно структурата и стигат до интересни заключения за произхода ѝ. 

Според тях Окото е започнало да се формира преди повече от 100 милиона години, когато суперконтинентът Пангея е разделен от движението на тектонските плочи, при което сегашните Африка и Южна Америка са били откъснати една от друга.

Разтопените скали са били изтласкани към повърхността, но не стигнали до горе, а застинали в купол от скални пластове. Преди около 100 милиона години Окото изригва, при което куполът се свива наполовина, а ерозията в течение на хилядолетия създава  кръговете отстрани.

За астронавтите в околоземна орбита Окото на Сахара е важен ориентир в морето от пясъци. За любителите на неразкритите загадки пък Окото е част от изчезналия митичен остров Атлантида.