Екипите на Българското дружество за защита на птиците, Фондация „По-диви Родопи“ и Спасителния център за диви животни на „Зелени Балкани“ маркираха пет черни лешояда, пристигнали в България от Испания през май и настанени в адаптационна волиера. Птиците бяха прегледани, обезпаразитени и маркирани с пръстени и GPS предаватели, благодарение на които експертите ще могат да проследяват движенията им в реално време – къде се хранят и почиват, какви територии използват и как постепенно се адаптират към новата си среда. Получената информация ще ни помогне да планираме още по-ефективни мерки за тяхното опазване.
GPS на черните лешояди
Снимка:
БДЗП
Петте черни лешояда пристигнаха в България през май след 3300-километрово пътуване от Испания. Те са предоставени от испанската природозащитна организация GREFA (Grupo de Rehabilitación de la Fauna Autóctona) и бяха настанени в специално изградена за целта адаптационна волиера в Източните Родопи. След поставянето на предавателите ще престоят още около месец преди да бъдат освободени в дивата природа.
Усилията за завръщането на вида в Родопите вече дават впечатляващи резултати. Само три години след началото на реинтродукцията през 2026 г. в българската част на Източните Родопи са регистрирани осем двойки черни лешояди, като три от тях успешно излюпиха малки – първото доказано размножаване на вида в района от повече от 30 години.
До момента в рамките на програмата за възстановяване на вида са освободени общо 40 черни лешояда. Основната цел е създаването на устойчива гнездяща популация в българската част на Родопите, която да подпомогне възстановяването на вида на Балканите и да подсили единствената естествена колония на черни лешояди в региона – тази в Национален парк „Дадя“ в Гърция.
GPS на черните лешояди
Снимка:
БДЗП
Черният лешояд е най-едрият лешояд в Европа и един от най-редките видове птици на Балканите. Видът е бил широко разпространен в България, но изчезва като гнездящ в края на XX век. Днес, благодарение на дългогодишната работа на природозащитни организации, международното сътрудничество и подкрепата на местните общности, той постепенно се завръща в Родопите.
